Новини
Търси

България не може да иска от Google и Meta данни за разследвания в спешния 8-часов срок

България не може да иска от Google и Meta данни за разследвания в спешния 8-часов срок
Pixabay

Новият механизъм би могъл да ускори събирането на дигитални доказателства и по разследването на убийството на Георги Кузев в Пловдив

Българските разследващи засега не могат да използват пълноценно новия европейски механизъм за спешно изискване на електронни доказателства директно от компании като Google, Meta и Microsoft. Причината е, че страната ни не е приела необходимите законови промени и не е определила органите, които ще изпращат съответните заповеди.

Новият ред вече е в сила в Европейския съюз и дава на разследващите два важни инструмента – европейска заповед за предоставяне на данни и заповед за тяхното запазване, преди да бъдат изтрити.

Така при разследвания на престъпления могат да бъдат поискани данни за абонати, самоличност на потребители, интернет трафик, чатове, имейли, снимки и видеоклипове. За достъп до съдържание и трафични данни е необходимо и съдебно разрешение.

Компаниите трябва да отговарят в срок до 10 дни, а при спешни случаи – до осем часа. Досегашните процедури за международна правна помощ могат да продължат от четири месеца до близо година – период, в който част от дигиталните следи може да изчезнат.

Въпреки тригодишния срок за подготовка България все още няма прието законодателство, работеща дигитална система JUDEX и достатъчно обучени магистрати. Малък брой прокурори са преминали техническо обучение, но подготовка по правното прилагане на новия режим не е проведена.

Забавянето може да затрудни разследванията на киберпрестъпления, финансови измами, онлайн тормоз, трафик на хора и организирана престъпност, при които ключовите доказателства често се пазят на сървъри извън България. Новият инструмент би могъл да бъде използван и при случаи като убийството на Георги Кузев в Пловдив и разследванията на радикални и неонацистки групи.

Европейската комисия вече е започнала наказателна процедура срещу България за забавянето. Правителството включи необходимите промени в Наказателно-процесуалния кодекс едва през май 2026 г., но те все още не са приети.

В сходно положение се намират още девет държави от ЕС, докато само десет са напълно подготвени да прилагат новите правила.

 
 
Последвайте Таралеж в Google News

Водещи