Областният на Плевен готов да хвърли оставка заради безводието
По-рано премиерът Росен Желязков каза, че показва "жълт картон" на Николай Абрашев
Нашите водоснабдителни мрежи са стари, основната част от тях са строени през 60-те и 70-те години, заяви доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова
Над четвърт милион българи живеят с нарушено водоподаване, показват данни на Министерството на регионалното развитие. Проблеми с водоснабдяването има в близо една трета от общините в страната.
Общо повече от 263 000 души в стотици населени места в 86 общини изпитват затруднения заради липса на вода. Най-тежка е ситуацията в Плевенска област, където засегнатите са над 101 000 жители. Статистиката на ВиК операторите очертава сходни проблеми и в други региони.
В Благоевградско с недостиг на вода са около 22 000 души, а в областите Търговище и Сливен – съответно около 19 000. Търговище е сред най-засегнатите райони, тъй като там проблемите обхващат 68 населени места.
По повод възможните решения, доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова, ръководител на катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ във Хидротехническия факултет на УАСГ, обясни в ефира на „Тази сутрин“: „Колко време отнема изграждането на един язовир е въпрос на сложна експертна оценка, която се прави от екип от хидроинженери. Участват и еколози, защото е нужна оценка за въздействието върху околната среда. В най-добрия случай това вероятно отнема от 3 до 5 години.“
Според нея изграждането на нови язовири няма да реши проблемите, ако не бъде модернизирана съществуващата водопреносна система. „Резултатът ще е много инвестиции и вероятно повишена цена на водата. Когато се предвиждат мерки, те трябва да са успоредни – от една страна, намиране на водоизточник с подходящо количество и качество на водата. И от друга – ефективно използване на водата и ефективно функциониране на водоснабдителната мрежа.“
Доц. Димова-Бойкинова уточни, че загубите на вода са два вида – реални течове и т.нар. търговски загуби. „Едните са загуби от реални течове и другите са търговските загуби, които се дължат на кражба на вода, на неверни отчети на водомерите. При нас се отчитат общите загуби на водата – сумата от физическите загуби и загубите във водомерите.“
Тя посочи, че България е сред държавите с най-големи загуби на вода в ЕС. „Начело сме в черната редица с максимален брой загуби – 60%. Загубите средно в ЕС са маркирани с жълто – те са около 30-40%.“
По официални данни средните загуби на вода у нас са около 60%, като при някои ВиК дружества достигат до 80%. „Когато говорим за загуби на вода, всеки хвърля камъни по ВиК оператора. Истината е, че нашите водоснабдителни мрежи са изключително стари. Основната част от тях са строени през 60-те и 70-те години - това е една изключително амортизирала структура.“
По думите ѝ проблемът е системен и отдавна подценяван: „Проблемът е, че у нас много дълги години тревожно се подценяваха проблемите със състоянието на водоизточниците като водно количество и качество, както и с експлоатацията на водоснабдителната мрежа. Този проблем е от десетки години и изисква ежедневна работа.“
Редактор
Кирил Илиев
Заради безводието: Опасност за онлайн обучение на учениците в Плевен
Търсят се алтернативи за справяне с проблема
Коментари (0)