Атина се притеснява от прецедент за бъдещи претенции от Скопие, Киев и Белград; оказва се, че южната ни съседка е „лошото ченге“ на специалните емисии в ЕС и редовно налага вето.
Един казус отпреди дни, в който България се оказа главно действащо лице, доказа, че държавите в Европейския съюз се контролират взаимно дори в най-дребните детайли. Член на еврозоната блокира искането на страната ни първата българска възпоменателна монета от 2 евро след очакваното въвеждане на единната валута да бъде посветена на кирилицата и на нея да пише „Българската азбука“.
С разнищването на случая се зае евродепутатът Христо Петров – Ицо Хазарта, който поиска пълна информация за внесения проект и последвалото възражение. Междувременно стана ясно, че официалното възражение е подадено от Гърция. Мотивът на Атина е, че надписът „Българската азбука“ може да създаде прецедент за бъдещи подобни претенции от други държави, използващи кирилицата, като Северна Македония, Украйна, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, които също са кандидати за членство в ЕС. Гърция се опасява, че ако сега направи компромис, по-късно и останалите страни ще поискат да секат монети съответно за македонска, украинска или сръбска азбука.
От Българската народна банка (БНБ) обявиха, че процедурата по одобрение все още не е приключила и отказват коментар преди финализирането на официалния процес.
Гърция като сериен нарушител на нумизматични проекти
Историята показва, че Гърция е страната, която досега най-често оспорва и блокира проектите за възпоменателни монети на останалите членки в евросъюза:
През 2012 г. Словакия се сблъска с гръцко вето (подкрепено и от Франция) за монета по случай 1150-годишнината от Великоморавската мисия на Кирил и Методий. Тогава мотивът бе, че монетите трябва да са „религиозно неутрални“, а светите братя бяха изобразени с ореоли и кръстове. След бурно обществено недоволство в Словакия обаче националната банка входира проекта отново в първоначалния му вид и Братислава успешно преодоля ветото, доказвайки, че кръстът е част от държавния им герб.
През 2019 г. Италия също стана жертва на Атина, след като Гърция и Германия блокираха италианска монета в чест на стогодишнината на Националната алпийска асоциация. Гърция се почувства засегната, тъй като през Втората световна война тези алпийски стрелци са нахлули на нейна територия, и видя в проекта „прослава на военна агресия“. Рим обаче заобиколи забраната, като издаде нестандартна монета от 5 евро от специална сплав, която е валидна само на италианска територия.
По подобен начин през 2015 г. Франция спря плановете на Белгия за монета от 2 евро в чест на 200 години от битката при Ватерло с аргумента, че поражението на Наполеон носи негативен отзвук за французите. Белгийците претопиха 180 000 готови монети, но веднага след това пуснаха собствена монета с номинал 2,5 евро, която днес е хит сред колекционерите.
България се готви за отпор
В България вече се чуват категорични гласове държавата да се бори срещу претенциите на Атина. Вицепрезидентът Илияна Йотова призова БНБ за кураж и смелост в отстояването на националния интерес. Тя подчерта, че нашата кирилица исторически е българската азбука, създадена в Преславската книжовна школа, и нито един учен от световна величина не оспорва този факт.
Споровете около евромонетите не са новост – преди време избухна луд скандал между Хърватия и Сърбия заради лика на Никола Тесла върху хърватските евроцентове. Белград обвини Загреб в узурпиране на наследство, но тъй като Сърбия не е член на ЕС, ликът на изобретателя остана. Сериозни дебати имаше и с Кипър, заради когото ЕС промени географската карта на монетите, а самата държава наложи двуезичен надпис на гръцки и турски език.
Битката за българската монета с кирилицата тепърва предстои.
