Новини
Търси

Какво стана с инициативата на Радев „Кошница с грижа“?

Какво стана с инициативата на Радев „Кошница с грижа“?
Изображението е генерирано с ИИ

Обещаните трайни намаления почти изчезнаха от магазините, но държавният контрол върху цените остава още една година

Само два месеца след шумния си старт правителствената инициатива „Кошница с грижа“ почти не се забелязва в големите супермаркети. Проверката на в. „Сега“ показва, че специалният знак за продуктите с поне 15% намаление се среща едва на едно-две места, а в някои от включилите се обекти липсва напълно.

За сметка на това магазините продължават да предлагат множество обичайни седмични промоции, често с отстъпки, по-големи от предвидените в инициативата.

„Кошница с грижа“ започна в началото на юни след договорка между кабинета на Румен Радев и големите търговски вериги. Те се ангажираха в продължение на поне шест месеца да поддържат цените на минимум 30 хранителни продукта с поне 15% по-ниски. Предимство трябваше да получават стоките българско производство.

Идеята беше намаленията да бъдат по-продължителни от стандартните седмични акции. На практика обаче веригите изглежда продължават да предпочитат познатия промоционален модел. В кошницата не бяха включени и плодове и зеленчуци, въпреки че те са сред най-търсените продукти.

Според проучване на „Кауфланд“ най-купуваните стоки от инициативата са захарта, слънчогледовото олио и хлябът.

Въпреки слабото присъствие на обозначенията в магазините земеделският министър Пламен Абровски и представители на „Прогресивна България“ определят инициативата като успешна и я свързват със забавянето на инфлацията.

Данните на НСИ показват, че през юни цените на храните и безалкохолните напитки са намалели с 1,9% спрямо май, а годишното им поскъпване е 2,4%. Общата инфлация обаче остава 5,4%, като по-сериозен натиск идва от транспорта, ресторантите и хотелите. Лятото традиционно също води до сезонно понижение на част от цените.

Левът изчезна от етикетите, контролът остана

От 9 август търговците вече не са длъжни да обозначават цените едновременно в евро и левове. Проверките за икономически необосновано поскъпване обаче ще продължат още една година.

НАП и Комисията за защита на потребителите ще могат да изискват от търговците доказателства, че увеличението на цените на основни храни е предизвикано от обективни икономически фактори.

Глобите за физически лица са между 1000 и 10 000 евро, а имуществените санкции за еднолични търговци и юридически лица достигат от 10 000 до 100 000 евро.

Големите вериги с годишен оборот над 25 млн. евро ще продължат всеки ден да публикуват продажните си цени онлайн и да ги изпращат в машинночетим формат на КЗП. Данните се събират в държавния портал „Колко струва“.

Идват и „справедливите цени“

От октомври се очаква да заработи и нов механизъм – т.нар. справедливи стойности на основни стоки. Те няма да бъдат задължителни за магазините, а ще служат като ориентир за потребителите.

Предварителният списък включва хляб, брашно, ориз, фасул, месо, колбаси, млечни продукти, яйца, олио, плодове, зеленчуци, напитки и цигари. Стойностите също ще бъдат публикувани в портала „Колко струва“.

Проектът на методиката е подложен на обществено обсъждане до 7 септември, а новият механизъм трябва да влезе в сила през октомври.

 
 
Последвайте Таралеж в Google News

Водещи