Дерегистрирането на колите без „Гражданска отговорност“ без за това да е уведомен собственикът, което се практикува от септември миналата година и последвалата вълна от отнемане на шофьорски книжки стигнаха до Конституционния съд (КС). Това съобщи правният сайт лекс.бг.

Това става по искане на Административния съд в Силистра, който трябва да се произнесе по жалба на шофьор срещу отнемането на книжката му за 6 месеца, защото е хванат да кара дерегистрирана кола, за чието спиране от движение, заради липса на задължителната застраховка, въобще не е уведомен.

Съдията от АдмС-Силистра Валери Раданов настоява за частично противоконституционна да бъде обявена чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КС). Тя гласи: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка“.

Тази редакция на разпоредбата, както се вижда, не отчита дали собственикът на колата е получил уведомление, обаче доскоро не предизвикваше проблеми.

Причината за това беше един текст от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – 143, ал. 10, който до 7 септември 2025 г. гласеше: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

„Казано с други думи, чл. 574, ал. 10 КЗ предвиждаше само „опит“ за уведомяване, но чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП имаше своеобразна „санираща“ функция – макар и едва след прекратяването на регистрацията на съответното превозно средство – с изискването за едно вече реално уведомяване“, пише съдия Раданов в искането си до КС.

И така до 7 септември 2025 г., когато чл. 143, ал. 10 ЗДвП беше променена и от нея отпадна изискването за уведомяване на собственика на автомобила.

Обвързването на 14-дневния срок с изпращането на уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ, а не с получаването му, както и премахването на фразата „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“ от текста на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, противоречи на правото на защита, на принципите на правовата държава и правната сигурност и на пропорционалността, заявява съдията от АдмС-Силистра.

В искането се напомня и че през 2023 г. в съвместно тълкувателно постановление ВКС и ВАС приеха, че без шофьорът да е уведомен за дерегистрацията на автомобила му поради липса на задължителна застраховка, не може да бъде санкциониран с отнемане на книжката.

Съдията напомня, че правото защита предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията.

„Тази възможност се превръща от ефективна в имагинерна от чл. 574, ал. 10 КЗ, щом заинтересованото лице обективно може и да не узнае за уведомлението преди изтичането на срока. Още по-драстични са нещата в чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, където гаранцията за узнаване на прекратяването на едно субективно право е премахната с отмяната на фразата „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“, пише съдия Раданов.

Той изразява недоумение защо е направено това, при положение че информационната система, в която се осъществява прекратяващото регистрацията отбелязване, не е достъпна за гражданите.

„Вероятно законодателят е изходил от принципа ignorantia juris non excusat. Тук обаче става дума не за ignorantia juri , а за ignorantia facti.

И докато всеки е длъжен да знае закона, никой не е длъжен да знае, че на една конкретна дата Гаранционният фонд ще изпрати уведомление, което ще задейства в информационните системи на МВР въвеждането на отбелязване, прекратяващо регистрацията на дадено превозно средство“, изтъква той пред КС.

И напомня, че законовите презумпции се въвеждат с изрични текстове, а не мълчаливо. А и дори това да беше направено по правилния начин, подобна презумпция би противоречала на презумпцията за невинност.

В искането си до КС съдия Валери Раданов анализира и ефекта от действащото нормативно положение и дали с него е постигната целта – по пътищата да се движат само коли с „Гражданска отговорност“ и облекчаване на администрацията.

„На първо място, работата на част от администрацията не само не се облекчава, но и се увеличава“, категоричен е той.

И посочва, че в повечето случаи колите остават без застраховка, поради неволен пропуск на собственика, а сега вместо с уведомяването му за него, той да го изправи, МВР е ангажирано да съставя актове, да издава наказателни постановления и да налага принудителни адмистративни мерки.

„С други думи, оспорваните разпоредби не преминават дори проверката за годност на средството за постигане на целта (вместо да се облекчи администрацията на МВР, тя се натоварва допълнително), а не само проверката за съразмерност“, изтъква съдията.

И допълва: „Действащата редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП би могла дори да постави въпроса дали преследваната легална цел не е увеличаването на фискалните приходи (подобна цел би била несъвместима с принципа за правовата държава, тъй като би превърнала юридическата санкция от средство за защита на обществения интерес в самоцел)“.

В искането си съдията от АдмС-Силистра констатира, че реално проблемът е предизвикан от премахването на задължението за уведомяване в чл. 143, ал. 10 ЗДвП, но заличаването на текст няма как да бъде оспорено пред КС. Затова той сочи, че би следвало обявяването на фразата „от датата на изпращане на уведомлението“ в чл. 574, ал. 10 КЗ за противоконституционна да е достатъчно, за да се съобрази за в бъдеще принципният момент, който слага началото на повечето срокове в правото, а именно – датата на получаването на съответния документ.