Опозицията подготвя жалби до Конституционния съд, прокуратурата обеща действия по сигналите за АМ „Хемус“, а разследването на ВиК-Бургас разкри съмнения за „черни партийни каси“
Бюджетът за 2026 г., напрежението около американските самолети в „Безмер“ и поредицата от критики към прокуратурата доминираха политическия дневен ред на 30 юли. Парламентът окончателно промени и правилата за гласуване, а президентската надпревара постепенно започна да измества вътрешнопартийните сметки.
Законът за държавния бюджет беше обнародван в „Държавен вестник“, след като държавният глава Илияна Йотова отказа да наложи вето. Финансовата рамка предвижда дефицит от 5,7% и възможност за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро, включително заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
От „Продължаваме промяната“ обявиха, че ще сезират Конституционния съд. Николай Денков посочи, че формацията е открила 13 проблемни текста, четири от които според нея дават преки основания за конституционна жалба. Сред оспорваните разпоредби е възможността пенсия да бъде спирана след сигнал за злоупотреба с ТЕЛК, без повдигнато обвинение или започнал съдебен процес. Жалбата на ПП ще бъде отделна от подготвяната от ГЕРБ.
Управляващите отхвърлиха критиките. Вицепремиерът Иво Христов заяви, че опозицията се държи „като наркоман, който е плячкосал дома и след това пита родителите си защо сме се разорили“. Според него социалните плащания са гарантирани, а по-добрата работа на приходните агенции може да доведе до преизпълнение на бюджета.
Андрей Гюров остава най-обсъжданото име за кандидат на ПП и партньорите ѝ. Денков обяви личната си подкрепа за него, а Стою Стоев заяви, че партията е готова да застане зад Гюров, ако той реши да участва. ПП изключи преговори с ГЕРБ за обща кандидатура. От другата страна Иво Христов предупреди, че изборите не са предрешени, и призова привържениците на Илияна Йотова да не приемат победата ѝ за сигурна.
Една от най-сериозните международни теми беше решението в авиобаза „Безмер“ да бъдат разположени до осем американски самолета цистерни KC-135 и до 250 военнослужещи. Иранският външен министър Абас Арагчи призова София спешно да преразгледа решението, като определи предоставянето на българска територия за подкрепа на операции срещу Иран като „акт на агресия“.
Външният министър Велислава Петрова увери Техеран, че от България няма да се извършват преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток. Междувременно жители на Ямбол, Безмер и Сливен излязоха на втори протест. Те заявиха, че самолетите цистерни фактически подпомагат бойната авиация и настояха машините изобщо да не пристигат у нас.
Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че данните от разследването на предполагаемите злоупотреби във ВиК-Бургас сочат към „схема за пълнене на черни партийни каси“. Според МВР определени обекти плащали нереално ниски сметки чрез манипулирани водомери, а останалата част от парите била предавана в брой.
Сред задържаните по случая беше областният лидер на ДПС в Бургас и общински съветник в Поморие Христо Широков. Демерджиев обвини прокуратурата в „директен отказ от справедливост“, след като делото пътувало седем дни между София и Бургас, а четирима прокурори се отвели. Според министъра забавянето е дало възможност за натиск върху свидетели.
В Съдебната палата изпълняващият функциите главен прокурор Ваня Стефанова се срещна с регионалния министър Иван Шишков и правосъдния министър Николай Найденов. Те поискаха информация за движението на сигналите, свързани с АМ „Хемус“, Северната скоростна тангента, Софийския околовръстен път и участъци от АМ „Тракия“.
Шишков заяви, че липсват 25% от асфалта на нулевия лот на „Хемус“ и 33% на Северната скоростна тангента. Той обвини управленията на „множеството сглобки“, че не са предприели нищо по сигналите. Найденов съобщи, че „Хемусгейт“ не е само един, тъй като за различните лотове се водят отделни производства. Ваня Стефанова увери, че прокуратурата ще търси отговорност от всички лица, за които бъдат събрани достатъчно доказателства.
Парламентът окончателно прие и сериозни промени в Изборния кодекс. Машинното гласуване отново става основният начин за подаване на вот в секциите с над 300 избиратели. Хартиени бюлетини ще се използват в по-малките и специализираните секции, както и при повреда на устройствата.
Отпадна таванът от 20 секции в държавите извън Европейския съюз, но изборният район „Чужбина“ беше закрит. Новите правила ще бъдат приложени още на президентските избори на 25 октомври. МВР няма да участва в удостоверяването на машините, а за незрящите избиратели ще бъдат въведени звукови инструкции, които трябва да заработят за местния вот през 2027 г.
Сред останалите решения на парламента беше задължението възложителите да публикуват до 30 ноември план на обществените поръчки за следващата година. При неизпълнение ще се налагат глоби между 250 и 500 евро. Целта е да се намалят процедурите с пряко договаряне и договорите, сключени след получаването само на една оферта.
Денят донесе и тежка криминална новина. Камери са заснели предполагаем участник в умишления палеж в Банкя, при който загина бизнесменът Владимир Янков. Разследващите проверяват версии за убийство, финансов конфликт и опит за достъп до криптовалута. Пожарната е установила няколко отделни огнища, което подкрепя хипотезата, че огънят е запален, за да бъдат заличени следи.
