Одит на Сметната палата: Половин милиард лева от пътни глоби стоят неизползвани, харчат ги за кламери, климатици и конкурси

Докато пътният травматизъм в страната ескалира, близо половин милиард лева, събрани от глоби и електронни фишове, стоят блокирани и неизползвани. Вместо за реални мерки за спасяване на човешки животи и обезопасяване на критични пътни участъци, част от наличните средства във Фонда за безопасност на движението се обезценяват от инфлацията или се разходват за административни нужди – от купуването на кламери и химикалки до ремонти на сгради и скъпи ведомствени събития.

Това показват шокиращите резултати от одит на Сметната палата, обхващащ периода от 2021 г. до средата на 2025 г. Докладът предизвика вълна от остри обществени и експертни реакции относно ефективността на държавната политика за пътна безопасност.

Половин милион лева за един конкурс на МВР

Одитът разкрива сериозни парадокси в управлението на фонда. Сред най-скандалните примери за разходване на целевите средства е финансирането на конкурса „Пътен полицай на годината“, което е струвало на държавния бюджет колосалните 500 000 лева.

„Много пъти сме говорили за това, че мерките, които се предприемат, всъщност нямат много общо с реалната безопасност по пътищата. Сега просто разполагаме с доклад, в който Сметната палата потвърждава именно това. За нас тази информация не е нова, но вече става конкретно обществено достояние“, коментира в ефира на „Здравей, България“ адвокат Силвия Петкова.

Инженер Иван Табаков от Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“ допълни, че е недопустимо парите от глоби да изтичат за „ремонти на сгради, климатици и офис консумативи“, вместо да отиват по директно предназначение.

Проблемът не е в парите, а в нормативния абсурд

Експертите са категорични, че в момента се наблюдава пълен институционален абсурд – държавата разполага с огромен финансов ресурс, но заради законови ограничения и липса на координация, той не може да бъде инвестиран там, където е най-необходим:

• Лоша инфраструктура: Местата с висока концентрация на катастрофи (т.нар. „черни точки“) са отлично известни на властите. Често инцидентите там се дължат на дефекти по пътя, но събраните милиони от глоби по закон не могат да се използват за мащабни пътни ремонти.

• Прехвърляне на вината: Институциите масово обвиняват водачите за „несъобразена скорост“, за да прикрият факта, че има участъци, които са проектирани или поддържани толкова лошо, че рискът от катастрофа остава критичен независимо от поведението на шофьора.

Кой трябва да управлява безопасността?

Според браншовите организации основна грешка е, че пътната безопасност в България продължава да се разглежда единствено като функция на МВР и КАТ, т.е. само като контрол и санкции.

„Натоварваме ведомството със задачи, които не са в неговата основна компетентност. Безопасността изисква мултидисциплинарен подход – образование, модерна инфраструктура, спешна медицинска помощ. Имаме институция, създадена точно с тази цел – Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Тя изготвя детайлни анализи всяка година, но те очевидно не се прилат на практика“, изтъкна инж. Иван Табаков.

На фона на разкритията на Сметната палата, натискът за спешни законодателни промени се засилва. Обществото и експертите настояват за пълна ревизия на начина, по който се харчат средствата от пътни глоби, за да спрат те да бъдат ползвани като „касичка“ за чиновнически консумативи, докато черната статистика по българските пътища продължава да расте.