От 104-градусов гейзер до десетки курорти: богатството, което нарежда България сред първенците в Европа
Страната разполага с над 100 находища на минерални води, а курорти като Вършец продължават да привличат посетители от България и чужбина
Според данни на Министерството на околната среда и водите на територията на България са регистрирани 102 находища на минерални води, които са изключителна държавна собственост. Те са разкрити чрез над 500 водоизточника, сред които извори, сондажи и каптажи. Освен тях съществуват и 50 находища, които са публична общинска собственост и разполагат с по-ограничен ресурс, предава НОВА.
Липсва общоевропейска статистика за броя на минералните находища, тъй като отделните държави прилагат различни критерии при тяхното определяне. По оценки на хидрогеолози Румъния разполага с над 2000 минерални извора, а в Германия те са повече от 800. Когато се отчита гъстотата на минералните ресурси, за най-богати в Европа се смятат България и Унгария.
Температурата на минералните води в България варира в широк диапазон - от 20 до 104 градуса по Целзий. Най-високи стойности достига водата на гейзера в Сапарева баня, който е единственият гейзер на Балканите и често е определян като най-горещия в континентална Европа. Минерални извори с висока температура има и във Велинград, Кюстендил и Девин.
Макар повечето минерални води у нас да са слабоминерализирани, те се отличават с разнообразно съдържание на микроелементи. Сред находищата с най-богат минерален състав са тези във Велинград, Хисаря и Девин.
По данни на Министерството на туризма най-голямото минерално находище в България се намира във Велинград, като общият му експлоатационен дебит надхвърля 124 литра в секунда. Най-дълбоките сондажи са разположени в Хисаря и достигат 660 метра, докато при редица други находища минералната вода извира естествено на повърхността.
Още в древността минералните извори по българските земи започват да се използват активно. Най-ранните сведения са свързани с района на днешна София, където тракийското племе серди избира да се засели заради богатството на минерални извори. Впоследствие римляните превръщат Сердика в един от значимите балнеоложки центрове.
Днес сред най-популярните балнеокурорти е Вършец. Първата минерална баня в града е построена през 1910 г. по образец на европейските балнеоложки комплекси, а две десетилетия по-късно е издигната и емблематичната Нова баня, която функционира и до днес.
Минералната вода във Вършец се характеризира с ниска минерализация и слабо алкални свойства, което я прави подходяща както за питейно приложение, така и за балнеолечение. Тя се използва при лечението на заболявания на опорно-двигателния апарат, нервната система и храносмилателния тракт, както и при редица други здравословни състояния.
С началото на летния сезон обществената минерална баня във Вършец вече посреща първите си посетители. Интересът на туристите се дължи както на качествата на минералната вода, така и на автентичния облик на сградата, съхранен в продължение на близо век.
Представители на местната власт и на туристическия бранш посочват, че минералните извори продължават да бъдат най-значимото природно богатство на Вършец. Според тях именно те са сред основните фактори, които привличат в курорта посетители от България и чужбина.
