На 18 октомври Българската православна църква почита паметта на св. Злата Мъгленска. Имен ден празнуват Злата, Златка, Златина, Златко и Златан.
Света великомъченица Злата Мъгленска е една от най-почитаните български новомъченици. Тя живяла през втората половина на XVIII век, по времето на османското владичество, и загинала заради отказа си да се отрече от християнската си вяра.
Злата произхождала от бедно българско семейство от село Слатина, намирало се в Мъгленската епархия. Днес селото носи името Хриси и е в област Алмопия, Северна Гърция, близо до град Аридея. От името на историческата епархия идва прозвището ѝ Мъгленска. В гръцката традиция светицата е известна като света Хриси — име със значение „златна“, съответстващо на българското Злата.
За живота и мъченичеството ѝ разказва житието, съставено от преподобни Никодим Светогорец в края на XVIII век по сведения на йеромонах Тимотей, духовник на семейството. В него Злата е представена като българка, израснала в християнски дом с трите си сестри. Житието я описва като красива, благочестива и твърда във вярата си.
Според църковното предание един ден, когато Злата отишла в гората за дърва, млад турчин я видял и поискал да се ожени за нея. След отказа ѝ той я отвлякъл и започнал да я принуждава да приеме исляма. Обещавал ѝ богатство и безгрижен живот, но тя не се съгласила да се отрече от Христос.
Изпитанието продължило три месеца. Когато обещанията и увещанията не помогнали, мъчителите прибегнали до жестоки изтезания. Повикали и родителите, и трите ѝ сестри, за да я убедят да отстъпи. Те страдали, като виждали какво се случва с близкия им човек, но Злата останала непреклонна. Тя не престанала да ги обича, но не могла да приеме, че трябва да докаже тази любов чрез отказ от вярата си.
В последните дни на мъченията Злата разбрала, че в селото се намира йеромонах Тимотей. Тя изпратила до него молба да се моли за нея, та Бог да ѝ даде сили да завърши мъченическия си подвиг. По житието, мъчителите я обесили в двора край дива круша, а след смъртта ѝ насекли тялото ѝ. Българската църковна традиция посочва 18 октомври 1795 г. като деня на нейната мъченическа смърт. В гръцката традиция паметта ѝ се отбелязва на 13 октомври — датата, посочена в ранния източник за житието.
Няма сигурни сведения за годината на раждането или точната възраст на светицата. Житието я описва като млада девойка, но не дава възможност възрастта ѝ да бъде установена със сигурност.
Паметта за св. Злата се пази и в родното ѝ село. В манастира „Св. Архангел Михаил“ имало стенописи със сцени от мъченичеството ѝ, а сред местните предания се споменава „дървото на света Злата“ — свързвано с мястото на смъртта ѝ. Манастирът бил разрушен в края на XIX век, но разказът за светицата продължил да се предава.
През 2009 г., по предложение на историка проф. Пламен Павлов, св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българите в чужбина. На нейно име е учредено отличието „Българка на годината – Света Злата Мъгленска“, което се присъжда на българки с принос към общностите ни зад граница.
Тази година почитта към светицата придоби и ново значение за родното ѝ село. На 12 октомври 2026 г. в Хриси тържествено бяха пренесени костни останки, които Едеската, Пелска и Алмопийска митрополия свързва със света Хриси. Според съобщението на митрополията останките били открити години по-рано край руините на стар храм и изследвани от съдебномедицинската служба в Солун и специализирани лаборатории в Германия. В същото съобщение се посочва, че костите са на млада жена на около 17 години, а смъртта ѝ е датирана към 1795 г. Църковните представители определят тези данни като съответстващи на преданието за мъченичеството на светицата.
Днес името на св. Злата Мъгленска се почита в България и в родния ѝ край в Северна Гърция. Историята ѝ продължава да се предава като разказ за младата жена, която не се отказала от вярата си дори пред лицето на насилието. А за българите зад граница светицата е и символ на паметта за произхода, езика и духовните корени, които могат да се съхранят далеч от родината.
