В доклад на банката е посочено, че българите днес са по-здрави и по-образовани от всякога
Световната банка очерта възможностите за укрепване на демографската устойчивост на България.
В доклад на банката се разглежда как България може да реагира на свиващото се и застаряващо население, като същевременно надгражда постиженията в здравеопазването, образованието и участието на пазара на труда.
Докладът е изготвен в рамките на проект за оценка на Националната стратегия за демографско развитие на България. Проектът е финансиран от Европейския съюз чрез Инструмента за техническа подкрепа и се осъществява в сътрудничество с ЕК.
Авторите на доклада „Пътища към демографска устойчивост: Оценка на „Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.)“ открояват влошаващата се демографска картина в страната от 1988 г. до 2024 година. През периода населението на България се свива от 8,9 млн. до 6,4 млн. души, селските райони се обезлюдяват с двойно по-бързи темпове от градските и географска концентрация на населението в отделни градски центрове и региони на страната, предава БТА.
Вторият, третият и четвъртият по големина град в страната – Пловдив, Варна и Бургас – приблизително запазват броя на жителите си в периода 2001 – 2024 г., като промяната е в рамките на 5 процента. В същото време населението на София нараства с около 10 процента.
Повечето малки и средни градове в България обаче, както и селските райони, регистрират спад на населението.
На фона на тази неблагоприятна тенденция, авторите на доклада откриват и значими възможности, произтичащи от констатациите им, че българите днес са по-здрави и по-образовани от всякога, икономическата активност е на най-високото си равнище от края на 90-те години на миналия век, емиграцията е забавила темп, а все повече българи се завръщат в страната.
Докладът предлага поредица от възможности за подсилване на демографската устойчивост на България, сред които укрепване на подкрепата за семействата, разширяване на образованието и грижите в ранна детска възраст, задържане на по-възрастните служители на пазара на труда, провеждане на пенсионни реформи, разширяване и подобряване на дългосрочните грижи, обмисляне на услугите съобразно нуждите на населението, подсилване на капацитета за управление на демографските процеси и наблюдение.
В доклада се посочва още, че „Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) е способна да бъде ключов стратегически документ, чрез когото България да управлява последиците от промените в своята демография по начин, подпомагащ приспособяването на страната към предизвикателствата и оползотворяването на възможностите.
