Мъжът редовно влиза в сградата, обикаля кабинетите и притеснява персонала и пациентите
Психично болен и бездомен мъж от близо десетилетие използва сградата на III Диагностично-консултативен център в центъра на София като място за подслон, хранене и лична хигиена, като в редица случаи е проявявал агресия към пациенти и служители и е нанасял щети на имуществото.
За проблема сигнализира управителят на лечебното заведение д-р Валентина Христова пред НОВА ТВ.
„Това е лечебно заведение, което се обитава от един 48-годишен бездомен мъж, който за съжаление е психично болен. Той не е виновен за състоянието си, но ние вече 10 години не можем да се справим с този проблем“.
По думите на д-р Христова мъжът периодично е настаняван в психиатрични заведения, където състоянието му се стабилизира, но след изписването му отново се връща в сградата на поликлиниката.
„След престоя му в психиатрия има подобрение, но то трае седмица-две. След това отново е на улицата, не приема лекарствата си и се връща тук“.
Според нея мъжът редовно влиза в сградата, обикаля кабинетите и притеснява персонала и пациентите. Най-често търси пари или храна, но поведението му нерядко е непредвидимо и агресивно.
„Започва да тропа по всички врати. Ходи от кабинет на кабинет, влиза при лекари и пациенти, настоява за пари за кафе или хляб. Най-тревожното е, че понякога става агресивен и хората се страхуват“.
По думите на д-р Христова служители на лечебното заведение многократно са подавали сигнали до полицията, спешната помощ и различни институции
„Колегите от Пето районно управление и екипите на 112 реагират бързо, но проблемът остава. Той бива отвеждан, след което отново се връща“.
По случая взе отношение и председателят на комисията по здравеопазване в Столичния общински съвет Ваня Григорова. Според нея случаят е показателен за дълбоките проблеми в системата на психиатричната помощ в България.
„Това не е просто здравен проблем, а комплексен социален и здравен казус. Човекът няма къде да живее и след изписването си от лечебно заведение отново се оказва на улицата“.
Тя подчерта, че институциите не бездействат, но възможностите им са ограничени заради недостига на места в психиатричните заведения и хроничното недофинансиране на сектора.
„Проблемът не е, че никой не прави нищо. Полицията, спешната помощ и психиатричните центрове реагират. Проблемът е, че няма къде този човек да бъде настанен дългосрочно и няма механизъм за устойчиво решение“, каза още Григорова.
Като пример тя посочи общинския Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски“, където легловата база е почти постоянно запълнена.
„Имаме твърде много нуждаещи се пациенти и твърде малко ресурси. Психиатричната помощ е един от най-недофинансираните сектори в здравеопазването“.
Според нея решението изисква не само повече инвестиции в психиатричните заведения, но и развитие на социални услуги за хора с тежки психични заболявания, които остават без дом и подкрепа след лечението си.
