Представители на неправителствени организации, директори, родители и младежки сдружения изразиха противоположни позиции за въвеждането на нов учебен предмет, свързан с религията и добродетелите
Представители на неправителствени организации, директори, родители и младежки сдружения изразиха противоположни позиции за въвеждането на нов учебен предмет, свързан с религията и добродетелите. Дебатът се проведе на извънредно заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката, която разглежда на първо четене законопроекти за промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Един от основните въпроси в дискусията беше дали предметът да бъде част от задължителните учебни часове и как да бъде организирано преподаването му.
Директорът „Развитие на мрежата“ в Националната мрежа за децата Мария Брестничка представи позицията на организацията, която обединява над 140 граждански организации. Тя предаде над 100 страници със становища и подписка с повече от 10 000 подписа срещу предложените промени в настоящия им вид.
Според Брестничка около законопроектите остават редица неясноти – какви ще бъдат учебните програми, кой ще преподава предмета и как ще бъде организирано обучението в малките училища, когато отделни деца изберат различни варианти. Тя призова решението да бъде отложено, докато притесненията на родителите и организациите не получат отговор.
Съпредседателят на „Зелено движение“ Калин Ангелов също се обяви срещу задължителното религиозно обучение. Според позицията му изучаването на религия трябва да остане по избор, за да бъде запазен светският характер на училищното образование. Той изрази опасения, че задължителен предмет би могъл да доведе до разделение на учениците по религиозен и етнически признак.
На противоположна позиция застана съпредседателят на сдружението „РОД“ Давид Александров. Той подкрепи въвеждането на предмета и посочи, че предложеният модел дава възможност на родителите и децата да избират между обучение, насочено към добродетелите, и такова, свързано с религията.
Родители настояват за по-широк обществен дебат
Ирина Манушева постави въпроса какви анализи стоят зад предложената промяна и какъв конкретен проблем на образователната система се цели да бъде решен. Според нея усилията трябва да бъдат насочени към проблеми като функционалната неграмотност и недостатъчното критично мислене сред учениците. Тя предложи предметът да остане избираем, като бъде разширен достъпът до него.
От Асоциация „Родители“ също изразиха възражения срещу предложения модел. Десислава Ангелова настоя преди подобна промяна да бъде проведен широк обществен дебат с участието на родителите. Според организацията учениците имат нужда от обучение, което поставя акцент върху здравното и гражданското образование, емоционалното развитие и ценности като уважение, емпатия, отговорност и сътрудничество.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов заяви, че организацията подкрепя въвеждането на предмет, свързан с добродетели, религии и ценности. Според него обаче въпросите за името на предмета, продължителността на изучаването му и дали да бъде задължителен трябва да бъдат решени с консенсус. Той настоя часовете да бъдат съвременни и интересни и да се водят от добре подготвени преподаватели, без да се намалява времето за общообразователна подготовка.
В подкрепа на възможността за религиозно образование се изказа и Любомира Нуцова от Православното младежко сдружение „Св. Йоан Рилски“. Според нея светският характер на училището не означава религиозното образование да бъде изключено, а родителите трябва да имат възможност да избират на каква основа децата им да изучават ценностите.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров отбеляза, че един учебен час представлява около 3% от седмичното учебно време. Той даде пример с практика в 51-во училище, при която учениците са разговаряли за добродетели по специално разработен наръчник. Според него участниците в спора до голяма степен са обединени около необходимостта децата да бъдат възпитавани в ценности, а основното разминаване е по въпроса как това да бъде направено.