Предметът „Добродетели и религии“ трябва да влезе поетапно от 2028 г., но преди това са нужни законови промени, нови програми и учебници, подготвени преподаватели и сложна реорганизация
След продължителния спор дали религията има място в държавното училище идва по-трудният въпрос – как идеята ще заработи на практика. Зад въвеждането на един нов учебен час стоят промени в закона, разработване на програми и учебници, подготовка на преподаватели и организация, която може да се окаже непосилна за част от училищата.
Последният вариант предвижда предметът „Добродетели и религии“ да започне поетапно от учебната 2028/2029 г. с първокласниците, а след това да обхване и останалите класове. Учениците ще могат да избират между православие, ислям и неконфесионална програма, посветена на етиката и добродетелите.
Моделът обаче все още не е окончателен. Няма постигнато широко политическо и обществено съгласие нито за задължителния характер на предмета, нито за присъствието на конфесионално обучение в държавните училища.
Учебниците започват отначало
Преди предметът да влезе в класните стаи, трябва да бъде променен Законът за предучилищното и училищното образование. След това Министерството на образованието ще трябва да разработи учебни програми, да ги подложи на обществено обсъждане и да ги утвърди.
Едва тогава може да започне подготовката на учебниците. Законът предвижда поне 12 месеца за тяхното написване, а оценяването и одобряването им може да продължи още половин година.
Учебници по избираемия предмет „Религия“ за православие и ислям вече съществуват. Наскоро бяха подготвени и материали за неконфесионално обучение. При създаването на нов предмет обаче процедурата вероятно ще трябва да започне отначало, което означава нови комисии, авторски екипи, оценки и разходи.
Спорове може да възникнат и около съдържанието. Освен православната и мюсюлманската общност, други вероизповедания също могат да поискат присъствие в учебната програма.
Кой ще преподава?
Следващият проблем са кадрите. За часовете по православие и ислям вероятно ще бъдат необходими преподаватели с богословска подготовка. В големите градове такива специалисти могат да бъдат намерени, но в малките населени места и защитените училища недостигът ще бъде значително по-сериозен.
Директорът на 119. СУ и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов предлага в началния етап неконфесионалната програма да бъде възложена на началните учители след допълнителна квалификация. При по-големите ученици подходящи биха били преподавателите по гражданско образование.
Подготовката им обаче не трябва да се свежда до формален онлайн курс.
„Не можем да си представим, че 40 000 начални учители ще минат за няколко часа онлайн обучение и ще започнат да преподават нов предмет“, предупреждава Стаматов.
Според него часовете трябва да бъдат водени от учители с авторитет, умение да общуват с децата и способност да говорят убедително за ценности, а не просто от преподавателя, който има свободни часове.
Един час, три паралелни групи
Най-голямото препятствие може да се окаже не съдържанието, а училищната логистика. Ако в един клас част от децата изберат православие, други – ислям, а трети – неконфесионалната програма, трите занятия трябва да се провеждат едновременно.
Това означава три групи, трима преподаватели и три свободни помещения в рамките на един учебен час. Законопроектът задължава училището да осигури избраната програма независимо от броя на записаните деца. Дори само един ученик да предпочете конкретен вариант, за него трябва да бъде организирано обучение.
В голямо училище с около 60 паралелки един час седмично от първи до дванадесети клас би изисквал назначаването на още трима или четирима преподаватели, изчислява Стаматов. Ако за всяка паралелка се оформят различни групи, задачата за директорите става още по-сложна.
Остава и въпросът дали училищата разполагат с достатъчно свободни стаи, особено когато работят на две смени или вече изпитват недостиг на пространство.
Реформа или нов административен товар?
Въвеждането на предмета ще ангажира сериозен финансов, експертен и организационен ресурс в момент, когато образователната система продължава да търси решения на по-стари проблеми – ниските резултати, функционалната неграмотност, остарелите методи на преподаване и недостига на учители.
Засега няма еднозначен отговор дали отделен час по добродетели и религии действително ще подобри поведението и възпитанието на учениците. Ефектът ще зависи не толкова от името на предмета, колкото от неговото съдържание, подготовката на учителите и отношението на семействата.
До 2028 г. остава време, а проектът вероятно ще претърпи още промени. Ако обаче практическите въпроси останат на заден план, съществува риск големият политически спор да произведе предмет, за който няма достатъчно учители, учебници, помещения и обществено доверие.
