Външният министър Велислава Петрова заяви, че страната подкрепя принципа за обезщетяване на пострадалите, но иска яснота за финансирането и ангажиментите на българските институции
България все още не се присъединява към Конвенцията за създаване на Международна комисия за исковете на Украйна, тъй като очаква повече яснота за начина на финансиране на механизма и за институционалните ангажименти, които страната ще трябва да поеме. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова по време на парламентарния контрол.
Темата беше поставена от депутата Надежда Йорданова от "Демократична България", която поиска обяснение за позицията на страната.
Петрова подчерта, че България подкрепя необходимостта от компенсаторен механизъм за пострадалите, но преди да бъде взето решение за присъединяване, трябва да бъдат изяснени практическите му измерения.
"Следва да има пълна яснота" както за финансирането, така и за начина на работа и възможностите на българските институции да изпълняват ангажиментите си, заяви министърът.
Комисията ще определя размера на обезщетенията
Международната комисия трябва да разглежда и оценява искове за вреди, загуби и наранявания, причинени от международно противоправни действия на Русия във или срещу Украйна, и да определя размера на дължимите обезщетения. Тя е втората част от по-широк международен компенсационен механизъм след вече действащия Регистър на щетите.
Петрова посочи като един от основните въпроси източника на средствата, от които впоследствие ще бъдат изплащани определените обезщетения. Според нея механизмът трябва да бъде прозрачен, независим и основан на ясни критерии.
Самият Съвет на Европа уточнява, че бъдещият компенсационен фонд - третата част от механизма, от който трябва да идват средствата за плащанията - все още предстои да бъде разработен.
България не е подписала конвенцията
Конвенцията беше открита за подписване в Хага на 16 декември 2025 г. Към 15 септември 2026 г. тя има 40 подписали страни, а девет държави и Европейският съюз са я ратифицирали. България не фигурира сред подписалите.
За да влезе в сила, са необходими 25 ратификации и достатъчни финансови ангажименти, които да позволят започването на работата на комисията.
Външният министър отхвърли твърдението, че настоящото правителство е променило българската позиция. По думите ѝ страната не се е присъединила към конвенцията нито при приемането ѝ през декември 2025 г., нито при последвалото служебно правителство.
Петрова посочи още, че България не стои изцяло извън процеса - страната е участвала като наблюдател в първото заседание на Подготвителния комитет през юни в Хага. Съветът на Европа потвърждава, че тогава 12 допълнителни държави са участвали като наблюдатели.
В последващ въпрос Йорданова призова правителството да отчете и интересите на българската общност в Украйна. Петрова заяви, че българските сънародници там са важни за държавата, но подчерта, че присъединяването към международни механизми трябва да бъде съпроводено с реална готовност за финансово и институционално участие, а не само с политически декларации.
