Отказът от вето върху Бюджет 2026 постави под въпрос независимостта на държавния глава само ден след подкрепата на управляващите за нейната кандидатура
Само ден беше необходим, за да се види практическото измерение на подкрепата, която „Прогресивна България“ даде на Илияна Йотова за предстоящите президентски избори. Във вторник управляващата партия официално застана зад кандидатурата ѝ. В сряда президентът отказа да наложи вето върху нейния бюджет.
Така управляващото мнозинство в Народното събрание сякаш се сдоби със 132-ри депутат – този път на „Дондуков“ 2.
Формално Илияна Йотова не е част от парламентарната група на „Прогресивна България“. Формално бюджетът е изработен от Министерския съвет и приет от Народното събрание. Формално президентът не носи отговорност за неговото изпълнение. Но политиката рядко се изчерпва с формалностите. Особено когато държавният глава получава подкрепа за нов мандат от управляващите и само ден по-късно подписва най-важния им закон.
Бюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт и възможност за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро. Той влиза в сила на фона на откритата срещу България европейска процедура за прекомерен дефицит и предупрежденията, че разходите могат да растат по-бързо от договореното с Брюксел. Заедно с финансовите разчети през преходните и заключителните разпоредби бяха прокарани и промени в други закони, част от които ще действат едва от 2027 г.
Това не са маловажни технически подробности. Това са достатъчно сериозни основания президентът поне да върне закона за повторно обсъждане и да принуди мнозинството публично да защити спорните текстове.
Йотова избра обратното.
„Сега настъпи моментът за плащане на старите сметки“
Президентът призна, че опасенията за размера на дефицита са разбираеми. Призна и че законите по принцип трябва да бъдат променяни след отделно обсъждане и оценка на въздействието, а не скрити между страниците на бюджета. Въпреки това стигна до извода, че връщането на финансовата рамка би поставило държавата в още по-голям риск.
„Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки“, заяви Йотова.
По думите ѝ над 3 млрд. евро са неразплатени, а около 1 млрд. евро няма да постъпят в приходната част, защото вече са били взети авансово. Тя предупреди, че ново забавяне може да блокира общини, социални плащания, здравеопазване и образование.
Президентът не само подписа бюджета, но и възприе аргументите на изпълнителната власт като свои. Не поиска правителството да покаже ред по ред въпросните стари задължения. Не настоя да стане ясно кои разходи са наследени, към кого са дължими сумите и защо не са описани достатъчно конкретно в самия бюджет.
Президентът не е счетоводител на правителството, нито нотариус, който просто удостоверява волята на парламентарното мнозинство. Правото му на отлагателно вето съществува, за да наложи допълнителен контрол, когато закон с толкова мащабни последици поражда сериозни правни, финансови и обществени съмнения.
Вместо да използва този инструмент, Йотова го обяви почти за заплаха срещу държавната стабилност.
Президентството като пресслужба на кабинета
Най-остро реагира „Продължаваме промяната“, която внесе при Йотова петиция с над 30 000 подписа за връщане на бюджета.
Асен Василев заяви, че позицията ѝ „свежда институцията на президентството до пресслужба на правителството и г-жа Йотова до говорител на г-н Радев“.
Обвинението е политическо, но трудно може да бъде отхвърлено само като опозиционна реторика. Йотова използва същите аргументи за финансовото наследство, които Румен Радев и министрите му повтарят от встъпването си във властта. Според Василев твърдените 3 млрд. евро стари задължения не са описани с „нито един ред, с нито едно число“ в бюджета.
Николай Денков посочи и конкретни правни проблеми. ПП е открила 13 спорни текста, четири от които според формацията дават основания за сезиране на Конституционния съд. Сред тях е разпоредба, позволяваща спирането на пенсия след сигнал за злоупотреба с ТЕЛК, без повдигнато обвинение и без започнал съдебен процес.
Президентството обяви, че правният му екип и привлечени конституционалисти не са открили основания за противоконституционност. Но имената на експертите и пълните им аргументи не бяха представени заедно с решението. Обществото отново трябваше просто да се довери.
Когато трите власти гледат в една посока
От „Демократична България“ видяха в отказа от вето доказателство за опасната концентрация на власт.
„Днес станахме свидетели на това какво се случва в държавата, когато цялата власт е в ръцете на една партия – президентската, законодателната и изпълнителната власт“, заяви Йордан Иванов.
Когато президентът е кандидат, подкрепен от управляващата партия, когато премиерът е неговият дългогодишен политически партньор и когато решенията на „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 започнат да звучат като писани от един и същ пресцентър, съмненията в независимия контрол са неизбежни.
Божидар Божанов предупреди, че една бъдеща конституционна жалба няма да спре незабавно действието на бюджета. Докато Конституционният съд се произнесе, финансовата рамка вече ще се прилага, а част от последиците ѝ може да се окажат необратими.
Точно затова президентското вето имаше значение сега, а не след няколко месеца.
Очаквано решение след очаквана подкрепа
Дори ГЕРБ, които също подготвят искане до Конституционния съд, определиха решението на Йотова като очаквано. Деница Сачева напомни, че само ден по-рано президентът е приела с благодарност подкрепата на „Прогресивна България“ за кандидатурата си.
От „Възраждане“ стигнаха до същия извод. Димо Дренчев заяви:
„Напълно очаквано е на фона на това, че тя получи подкрепа от управляващата партия точно вчера, т.е. нямаше никаква изненада в нейните действия.“
Йотова рискува да задълбочи хаоса, ако Конституционният съд по-късно отмени части от вече действащия бюджет. Партията му обаче отказва да подкрепи подготвяните жалби с аргумента, че ПП и ГЕРБ разполагат с достатъчно депутати.
Така опозицията е единна в критиките, но не и в действията си. Всеки подготвя собствена атака, а необходимите 48 подписа все още не са гарантирани. Това също улеснява Йотова и управляващите – шумът е силен, но институционалният отпор остава раздробен.
Девет години до Радев и още пет с подкрепата му?
Решението за бюджета не може да бъде разглеждано извън политическата биография на Илияна Йотова. В продължение на девет години тя беше вицепрезидент на Румен Радев. Двамата изградиха един от най-устойчивите политически тандеми в най-новата ни история – без публични конфликти, без видими разломи и с демонстрирано единство дори в периодите на най-тежки институционални сблъсъци.
Самият Радев превърна именно тази лоялност в основен аргумент за кандидатурата ѝ.
„Ние с нея доказахме, че за девет години бяхме единствените, които показаха единство“, заяви премиерът, когато „Прогресивна България“ обяви подкрепата си за Йотова.
Но единството не винаги е добродетел, когато задачата на институциите е да се контролират взаимно. Понякога то е просто друга дума за липса на дистанция.
Радев определи Йотова като „силен и опитен политик“, способен да продължи битката за „оздравяване на държавността“. Кандидатурата ѝ ще бъде издигната от инициативен комитет, но политическият ѝ носител вече е ясен – управляващата „Прогресивна България“.
