Предвижда се увеличение на заплащането за нощен труд и за придобиване на допълнителна квалификация
Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика не прие на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Костадин Костадинов от „Възраждане“ и група народни представители, съобщи Нова телевизия.
При гласуването четирима членове на комисията подкрепиха предложенията, против нямаше, а 14 се въздържаха.
Промените са предложени във връзка с протестите на медицинското съсловие за адекватно заплащане на труда на работещите във всички нива на здравната система, обясни Георги Георгиев от „Възраждане“, който представи законопроекта.
По думите му ниските възнаграждения са сред причините за сериозния кадрови дефицит в здравеопазването. Той посочи, че българските медицински сестри и младите лекари са сред най-ниско платените не само в България, но и в Европейския съюз.
Какво предлагат от „Възраждане“
Законопроектът предвижда заплатите на лекарите без специалност да бъдат 150% от средната брутна работна заплата. За медицинските сестри, акушерките и други професионалисти по здравни грижи се предлага възнаграждението да бъде 140% от средната брутна работна заплата.
Предвижда се още увеличение на заплащането за нощен труд и за придобиване на допълнителна квалификация.
От „Възраждане“ предлагат и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да извършва проверки в лечебни заведения, които не изпълняват изискванията, ако промените бъдат приети.
МЗ подкрепя част от предложенията, но липсва финансов анализ. От Министерството на здравеопазването принципно подкрепят част от проекта, но посочват, че в него липсва финансов анализ и не е посочен източник на допълнителния ресурс.
Министерството на финансите също е поставило акцент върху бюджетния ефект. Според ведомството законопроектът предполага необходимост от допълнителен ресурс, но не съдържа финансова обосновка, обясни председателят на комисията Венко Сабрутев.
От Министерството на труда и социалната политика не подкрепят предложенията. Според Ненко Салчев, началник на отдел „Трудово право и условия на труд“ в МТСП, действащата нормативна уредба позволява договарянето на по-високи възнаграждения.
По думите му предложенията за контрол противоречат на основни правни принципи, тъй като не може по един и същ въпрос контролът да се осъществява от две институции.
Спор за ефекта върху малките болници
Георги Петров от „Прогресивна България“ заяви, че трябва да бъде намерен механизъм за регламентиране на достойно възнаграждение на медиците. Според него обаче определянето на заплатите като процент от средната брутна работна заплата може да създаде проблеми за лечебните заведения в различните населени места.
По думите му сумата може да е недостатъчна за София, но непосилна за малка общинска болница, която няма възможност да плаща определените възнаграждения.
Депутатите обсъждат заплатите на младите лекари
„Това ще доведе до отлив на млади лекари от по-малките болници“, каза Петров. Според него подобна мярка няма да задържи лекарите в малките населени места, а може да доведе до още по-голяма концентрация на медицински кадри в големите градове.
Петров заяви още, че според него средствата в здравеопазването са достатъчно, но се губят заради нарушения и злоупотреби, и посочи, че предстоят реформи в системата.
От ПП дават принципна подкрепа
Проблемът с възнагражденията на медиците е сериозен, а кадровият дефицит се превръща във все по-голям проблем за обществото, заяви Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“.
Той направи сравнение с недостига на учители и посочи, че след като държавата е определила образованието като приоритет, дефицитът на педагогически кадри е намалял.
От „Продължаваме промяната“ ще дадат принципна подкрепа.