От Освобождението до наши дни: Историята на балотажите в България

Вторият тур на изборите отдавна е част от българската политическа история. Практиката е позната още от първите години след Освобождението, а след демократичните промени се превръща в неизменна част от президентските и местните избори.

Балотажът е механизмът, чрез който избирателите правят окончателния си избор между двамата кандидати или кандидатски двойки, получили най-голяма подкрепа на първия тур. В България тази практика има повече от вековна история, макар през различните периоди да е прилагана по различен начин.



Малко известен факт е, че гласуването на втори тур в България не е практика, въведена след демократичните промени от 1989 г.

Още в периода между 1879 и 1887 г., в първите години след Освобождението, се провеждат избори с втори тур, включително за Народно събрание. Това разказва историкът проф. Милко Палангурски.
Впоследствие практиката отпада, за да се върне отново в изборното законодателство през XX век. 


През юни 1990 г. България провежда първите свободни парламентарни избори след падането на комунистическия режим.

Вотът за Седмото Велико народно събрание е организиран по смесена избирателна система – 200 депутати се избират пропорционално, а останалите 200 – мажоритарно.
При мажоритарния вот кандидатите трябва да получат повече от половината действителни гласове, за да бъдат избрани още на първия тур. В районите, където това не се случва, на 17 юни се провежда второ гласуване.
През 1991 г. двутуровият модел се прилага и на първите демократични местни избори. Оттогава балотажите се превръщат в обичайна практика при избора на кметове.

След приемането на новата Конституция през 1991 г. президентът вече се избира пряко от гражданите.



Първите преки президентски избори се провеждат през януари 1992 г. На балотаж на 19 януари се изправят двойките Желю Желев – Блага Димитрова, издигнати от СДС, и Велко Вълканов – Румен Воденичаров.
Победата печелят Желю Желев и Блага Димитрова, които стават първите президент и вицепрезидент, избрани чрез пряк вот в демократичната история на страната. 



От 1992 г. насам всички преки президентски избори в България до 2021 г. завършват с втори тур.


Сред най-интересните политически сблъсъци са:



- 1996 г. – Петър Стоянов побеждава кандидата на левицата Иван Маразов;

- 2001 г. – Георги Първанов побеждава действащия президент Петър Стоянов;

- 2006 г. – Георги Първанов печели втори мандат срещу Волен Сидеров;

- 2011 г. – Росен Плевнелиев побеждава Ивайло Калфин;

- 2016 г. – Румен Радев печели срещу Цецка Цачева след оспорван първи тур

- 2021 г. – Румен Радев побеждава Анастас Герджиков и печели втори президентски мандат. 



При президентските избори Конституцията предвижда кандидат-президентската двойка да бъде избрана още на първия тур, ако получи повече от половината действителни гласове и в гласуването са участвали повече от половината избиратели с право на глас.
Ако тези условия не бъдат изпълнени, седмица по-късно се провежда втори тур. До него достигат двете кандидатпрезидентски двойки с най-много гласове.



На балотажа печели тази, която получи повече действителни гласове. За разлика от първия тур, няма изискване за минимална избирателна активност.
При местните избори принципът е сходен – когато никой от кандидатите за кмет не получи повече от половината действителни гласове на първия тур, се провежда втори тур между двамата с най-висок резултат.


Вторият тур често променя политическата картина. Кандидатите вече не разчитат единствено на твърдите си партийни ядра, а трябва да привлекат и избирателите, подкрепили отпадналите участници.



Именно тук идва ролята на политическите договорки, подкрепата от други партии и способността на кандидатите да убедят хората, които не са гласували на първия тур.



Историята на балотажите в България показва, че първото място след първото гласуване невинаги означава лесна победа. Вторият тур е отделна политическа битка, в която избирателната активност, преразпределението на гласовете и обществените настроения могат да се окажат решаващи.