Мохамед Брахими се утвърди като основен футболист в ЦСКА, въпреки че имаше труден период в началото на престоя си в тима. Французинът с алжирски корени даде обширно интервю за арабската версия на сайта africafoot.com, в което разказа за амбициите си с екипа на „червените" и мечтата да стане част от националния отбор на Алжир. Това не е невъзможно предвид силните му изяви, а самият Брахими не крие, че иска да повтори Райс М'Боли, който направи солидна кариера в ЦСKA и се превърна в титуляр в състава на „пустинните лисици".

- Мохамед, твоят път е малко по-различен. Как започна пътешествието ти към българското първенство?
- Формирах се във Франция, между регионите на Сент Етиен и Лион. Играх в юношеските формации, а след това и в аматьорски клубове при мъжете. След периода на Ковид се появи възможност в България. Брат ми беше играл тук преди и познаваше агент, който ми предложи да пробвам. В началото беше нещо като лагер за свободни агенти, където агентът сформира отбор, за да играем срещу професионални клубове. Представих се добре и след това един от клубовете поиска да ме види отново. Така подписах първия си професионален договор в кариерата.

- Днес си в ЦСКА. Чувстваш ли, че си достигнал различен етап в кариерата си?
- Да, определено. ЦСКА е един от най-големите клубове в България. Началото не беше лесно, особено след бързата смяна на треньора веднага след пристигането ми. Треньорът, който ме привлече, напусна само след три мача. Но когато погледна назад сега, виждам, че тези трудности много ми помогнаха. Те ме изградиха психически и ме направиха по-силен. Днес се чувствам по-добре, намерих мястото си в отбора и смятам, че представянето ми в последно време потвърждава, че съм на прав път.

- Подхожда ли ти българското първенство от гледна точка на технически и физически характеристики?
- Да, мисля, че е така. Това е първенство, което изисква много сила, постоянно има единоборства. С времето разбрах по-добре какво се иска от мен. Развих се в повтарянето на усилията, в тактическата дисциплина и в работата за отбора. Аз съм офанзивен играч, но се научих да се защитавам и да се жертвам за колектива. А това е нещо, което треньорите ценят много.

- Виждаш ли България като междинна спирка в кариерата си?
- Да, със сигурност. В началото целта ми беше просто да стана професионален футболист. След като го постигнах, започнах да търся нови стъпки. Днес съм в клуб, който смятам за най-добрия в България, но виждам това все още като етап от пътя. Има по-високо ниво, до което искам да стигна.

- За теб по-добре ли е да играеш в голям клуб в България с европейски амбиции, отколкото във втора френска дивизия?
- За мен е по-добре да съм в клуб, който се бори за челните места и има европейски амбиции, дори първенството да е по-малко известно. Участието в европейски турнир е много важно. Този опит развива играча и му носи силни емоции. Целта ми е да се установя в отбор, който редовно участва в такива състезания.

- Кои са най-силните ти страни днес?
- На първо място е манталитетът. Мисля, че това ме отличава най-много. След това, на терена, са бързината, способността за пробив и използването на пространства. Имам и предимството да съм поливалентен. Мога да играя вдясно, вляво, зад нападателя, като крило и дори понякога като краен защитник. Това не ме притеснява. Смятам, че имам способността бързо да се адаптирам към нуждите на отбора.

- А кои аспекти искаш да развиеш повече?
- Завършващия удар. Това е аспектът, в който трябва да се развия най-много, както при завършването на атаките, така и при последния пас. Развих се и в играта в тесни пространства, но знам, че имам голям потенциал за подобрение.

- Лятото наближава. Мислиш ли в момента за нов трансфер?
- Честно казано, не мисля за това сега. Класирахме се за финала за Купа на България и целият ми фокус е върху тази цел. Ако спечелим купата, ще има европейско участие, а това може да ти даде желание да продължиш. След това, във футбола всичко може да се промени бързо: проектът на клуба, резултатите, треньорът... Затова в момента се концентрирам върху края на сезона, а след това ще видим какво ще се случи.

- Има ли първенства, за които си мечтал от дете?
- Да, Англия и Испания. Английското първенство много подхожда на моите характеристики заради силата и високото темпо, а и е едно от най-добрите в света. Що се отнася до Испания, това е въпрос на футболна култура и стил на игра. Много харесвам Реал Мадрид, а футболът там е различен и по-техничен. Тези две първенства винаги са ме привличали.

- Възможно ли е завръщането във Франция да бъде опция за теб?
- Да, разбира се. Не затварям никакви врати. Ако се появи добър проект във Франция, защо не? Но това не е самоцел. Не си казвам: „Трябва на всяка цена да се върна във Франция, за да докажа нещо“. Ако се случи, добре. Ако не, ще продължа пътя си другаде. В началото имах желание да се доказвам, сякаш исках да покажа на някои хора, че са сгрешили в преценката си за мен. Днес обаче вярвам, че кариерата ми говори сама за себе си. Вече не изпитвам нужда от реванш или отмъщение. Въпреки това. френското първенство остава много силно, така че завръщане там е възможно.

- Националният отбор на Алжир цел ли е за теб?
- Да, едновременно е мечта и цел. Още от дете това е нещо много важно за мен. Свързано е с корените, културата и принадлежността ми. Днес, играейки в клуб като ЦСКА, си казвам, че това е напълно възможно. Преди мен е имало примери като Райс М'Боли, който премина през този клуб, след което успя да стигне до националния отбор и да остави своя отпечатък.

- Имало ли е контакти с алжирската федерация или с играчи от националния отбор?
- Не, все още не. В момента това остава цел, която се стремя да постигна. Не познавам лично играчите от националния отбор, въпреки че имам общи познати с някои от тях.

- Със сигурност ще следите представянето на алжирския национален отбор на Мондиал 2026...
- Да, разбира се. Като всички фенове, ще изживявам мачовете с голям ентусиазъм заедно с отбора. И със сигурност се надявам, че ще мога да се присъединя към тях в близко или средносрочно бъдеще.