„Да живее България! Ние можем и ние сме номер 1". Това бяха първите думи на Карлос Насар, след като спечели златен медал на четвърто поредно европейско първенство по вдигане на тежести. Каквото и да кажем за феномена на българските щанги, ще бъде малко.

В последните години името на Насар се превърна в символ на възраждането на българската тежка атлетика. Напук на проблемите с федерацията и липсата на финансиране. Насар е пример, че когато човек е целеустремен и иска нещо достатъчно силно, няма сила, която да го спре по пътя му.

Още като юноша Насар прави впечатление с изключителна сила, техника и увереност на подиума. Неговият пробив идва на международната сцена, когато започва да печели отличия от европейски и световни първенства, често поставяйки рекорди. Той не просто печели - той доминира, оставяйки конкуренцията далеч зад себе си.

Визитката му е впечатляваща за неговите 21 години (на 12 май ще навърш 22). Олимпийски шампион, трикратен световен и четирикратен европейски шампион. Насар е третията най-млад световен рекордьор във вдигането на тежести - само на 17 години и 214 дни. Към днешна дата има 13 световни рекорда за мъже, а 10 от тях са направени в юношеска възраст.

Неговите постижения не са плод единствено на физическа сила - те са резултат от дисциплина, постоянство и изключителна психическа устойчивост.

Погледът към бъдещето е повече от обещаващ. Ако развитието му продължи със същото темпо, Насар има потенциала да се превърне в един от най-великите щангисти в историята. А за България той вече е повече от шампион - той е вдъхновение. Човекът от стомана.