Турнирът започва този уикенд, а Синер и Джокович ще го изпуснат за втора поредна година
Когато през миналата година организаторите на турнирите в Монреал и Синсинати обявиха, че надпреварите ще бъдат удължени до почти две седмици по подобие на турнирите от Големия шлем, идеята беше представена като следващата голяма стъпка в развитието на тениса.
Решението за удължаването на турнирите от сериите ATP Masters 1000 в Индиън Уелс, Маями, Мадрид, Рим, Монреал/Торонто, Синсинати и Шанхай до 12-дневен формат беше взето от ATP като част от дългосрочна стратегия за увеличаване на приходите, зрителския интерес и търговската стойност на най-престижните турнири извън Големия шлем.
Промяната бе въведена поетапно, въпреки резервите на много тенисисти, които предупредиха, че по-дългите надпревари водят до по-натоварен календар, по-малко време за възстановяване и по-висок риск от контузии. Именно тези опасения отново излязоха на преден план покрай тазгодишния турнир в Монреал, откъдето редица водещи състезатели предпочетоха да се оттеглят.
Календарът на ATP и WTA отдавна е сред най-натоварените в световния спорт. От януари до ноември водещите играчи почти нямат възможност за истинска почивка, а удължаването на два от най-важните турнири преди US Open само увеличава физическото и психическото натоварване.
Именно затова не е изненада, че все повече звезди предпочитат да пропуснат Монреал. Сред тях тази година са световният №1 Яник Синер и рекордьорът по титли от Големия шлем Новак Джокович. Решенията им ясно показват, че дори най-големите имена вече поставят здравето и възстановяването пред задължителното участие във всеки турнир от календара.
Синер обясни своето отсъствие по следния начин: „След като внимателно преценихме всички фактори заедно с моя екип, взехме трудното решение да се оттеглим от Монреал. Никога не е лесно да пропуснеш толкова важен турнир, но смятаме, че това е правилното решение, за да дадем приоритет на здравето ми. Разочарован съм, че няма да бъда там, но очаквам с нетърпение да се завърна в Монреал в бъдеще.“
Парадоксът е очевиден. Надпреварите бяха удължени, за да предложат повече спектакъл и да увеличат приходите, но в същото време рискуват да останат без най-големите си звезди. За феновете няма особено значение дали турнирът продължава 12 дни вместо седем, ако поради претоварване липсват играчи като Синер и Джокович.
Алкарас и Зверев са едни от най-известните тенисисти, които са критикували новата програма.
Испанецът категорично критикува новия формат, като подчертава, че двуседмичните турнири са изключително натоварващи за психиката на играчите. Според него престоят от 15-16 дни на едно и също място изисква постоянна концентрация, която води до бързо ментално изтощение и не оставя никакво време за истинско откъсване от тениса. Алкарас открито заявява, че предпочита стария едноседмичен формат, тъй като той е много по-динамичен и по-добър за здравето на състезателите.
Организаторите безспорно печелят от повече билетни сесии, телевизионни права и спонсорски договори. Всеки допълнителен ден носи допълнителни приходи. За тенисистите обаче това означава още време далеч от дома, повече тренировки, повече мачове и по-висок риск от контузии в момент, когато подготовката за последния турнир от Големия шлем е от ключово значение.
Отказите на Синер и Джокович могат да се окажат сигнал за по-дълбок проблем. Ако дори най-големите звезди започнат целенасочено да пропускат турнирите от сериите Мастърс 1000, за да съхранят силите си, това ще постави под въпрос дали настоящият модел действително работи.
Тенисът се нуждае от своите най-добри играчи на корта, а не в списъка с отказалите се. Ако стремежът към по-високи приходи продължи да бъде поставян над здравето на състезателите, рискът е турнирите да печелят повече дни в програмата, но да губят най-важното - своите звезди. Проблемът е още по-сериозен за по-възрастните тенисисти като Григор Димитров, които дори да играят на най-високо ниво, трудно биха могли да понесат толкова натоварена програма.
Турнирът в Монреал е един от първите примери за това, как желанието за повече приходи и телевизионно време убива спортът. Състезание, като това е едно от най-важните за годината, а допълнителното разширяване на програмата само прави така, че то пирвлича все по-малко интерес, защото за спортистите на първо място е здравето.
