Отговорът на въпроса как може да приключи войната в Украйна може да се крие в решение, напомнящо модела, приложен за Косово, а мирният план, изкристализирал на Балканите, би могъл да предложи изход от най-сложните преговори с Русия, пише Foreign Policy.

След почти година на хаотични и често прекъсвани опити за постигане на примирие в Украйна, администрацията на Доналд Тръмп остава дълбоко ангажирана с усилията за прекратяване на конфликта. Очаквано, най-трудният и спорен въпрос в преговорите продължава да бъде този за териториалните отстъпки – формулирани от Тръмп като „размяна на земи“. До този момент дипломатическите инициативи не са предложили решение, което да преодолее този основен проблем.

Съществените различия между първоначалния проруски 28-точков план, появил се през ноември 2025 г., и по-късната украинско-американско-европейска версия ясно показват колко далеч са позициите на Киев и Москва. В първоначалния план се настоява за международно признаване на всички територии, които към момента са под руски контрол, както и за обявяване на цялата Луганска и Донецка област за руска територия. Според анализатори това представлява ултиматум, равнозначен на капитулация на украинските сили, и би поставило Русия в изключително изгодна позиция за евентуално подновяване на военната ѝ кампания при по-благоприятни условия.

Американският анализатор по международни отношения и бивш преговарящ по Балканите Едуард П. Джоузеф предлага компромисен подход между двата плана. Той насочва вниманието към Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, приета през юни 1999 г., която потвърждаваше суверенитета и териториалната цялост на тогавашната Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора), но същевременно призоваваше за „съществена автономия и значително самоуправление за Косово“.

След приемането на резолюцията както сръбските, така и албанските военни формирования напускат Косово, а територията преминава под временното управление на ООН, подкрепено от международни сили за сигурност. Десетилетия по-късно Косово продължава да бъде под протектората на ООН, като избраните местни власти управляват институциите и самостоятелно поддържат обществения ред.

По аналогия с този модел, в контекста на конфликта между Украйна и Русия се предлага въвеждането на международни миротворчески сили под ръководството на ООН или на Организацията за сигурност в Европа в териториите на Донецка област, които към момента се контролират от Киев. Тези сили биха заместили украинските въоръжени сили в региона, докато руските войски ще останат на сегашните си позиции. Изданието подчертава:

„Разбира се, за Украйна това ще бъде горчива хапка. Киев ще загуби дори символичния суверенитет над Донбас и съседните територии. Но подобен обрат би позволил на украинския президент да спре войната, която донесе толкова жестоки и разрушителни последици за неговия народ.“

Според Foreign Policy подобен сценарий би дал възможност на Украйна да получи дълго търсените гаранции за сигурност, за които нееднократно говори Володимир Зеленски – а именно присъствието на международни миротворци по линията на съприкосновение. Така страната фактически би разполагала с буферна зона от международни сили между себе си и Русия, което би позволило и на украинците, живеещи в западната част на Донбас, да останат по домовете си.

В същото време журналистите отбелязват, че убеждаването на Русия да приеме подобна формула би било изключително трудно, въпреки че тя също би извлякла определени ползи. На първо място това би означавало край на войната, която изтощава Москва, както и изтегляне на украински войски и символи от регионите, които Русия се стреми да контролира.

„Това е много по-малко от онова, към което се стреми Русия, желаеща да завладее цяла Украйна, но е начин президентът Владимир Путин да запази лицето си и да убеди руското общество, че огромните разходи са си стрували. Всеки разумен наблюдател ще признае, че подобно споразумение дава легитимност, която подкопава международното право и основните представи за справедливост. Но след смелата си съпротива срещу Русия на Путин, Украйна има шанс да оцелее само ако Съединените щати останат на нейна страна – чрез разузнавателна подкрепа, оръжия и продължаващи санкции“, заключават авторите.