Десетилетие извън ЕС: Данните на „Ипсос“ отчитат рекорден ръст на проевропейските настроения в Обединеното кралство

Точно десетилетие измина от историческия 23 юни 2016 г., когато 52% от британците (над 17 милиона души) гласуваха за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Десет години по-късно т.нар. Brexit остава най-радикалната икономическа и социална трансформация на Острова след Втората световна война, която продължава дълбоко да оформя политическата идентичност в страната и да предизвиква обществени спорове.

Роден от недоволството след финансовата криза от 2008 г., проектът за самостоятелно бъдеще обещаваше национален суверенитет и икономическо възраждане. Реалността десет години по-късно обаче очертава сложна картина от икономическо забавяне, административна тежест и променящи се миграционни потоци.

Суровата икономическа реалност и бюрократичните бариери

Макар пандемията от COVID-19 и геополитическите конфликти в Украйна и Близкия изток допълнително да усложниха глобалната ситуация, експертите са категорични, че обещаният икономически разцвет на Великобритания извън ЕС не се състоя.

Въпреки липсата на директни мита върху стоките, Европейският съюз остава най-големият търговски партньор на Лондон, но бизнесът е изправен пред сериозни нетарифни бариери:

• Тромава митническа документация и гранични сертификати.

• Визови ограничения за преминаване.

• Липса на ключови търговски споразумения с трети страни, включително рекламираното партньорство със САЩ.

По данни на Джонатан Портес, професор в Кингс колидж в Лондон, британската икономика се е свила с между 4% и 8% спрямо потенциалния си растеж, ако беше останала в рамките на Общността. Това се отразява пряко върху жизнения стандарт и финансирането на обществените услуги, включително на Националната здравна служба (NHS), за която навремето се обещаваха допълнителни 350 милиона паунда седмично.

От друга страна, привържениците на Brexit подчертават, че процесът изисква дългосрочна оценка и временните сътресения са очаквана цена срещу връщането на политическия контрол.

Разнопосочни резултати в контрола на миграцията

Посланието за „връщане на контрола“ върху границите даде смесени резултати. Свободното движение с ЕС бе прекратено и нетната миграция от Европа спадна драстично. Общият брой на мигрантите намаля от пиковите над 900 000 души през 2023 г. до 171 000 души през изминалата година.

В същото време обаче се наблюдава рязък ръст на законната миграция от страни извън ЕС, провокиран от недостиг на работна ръка в ключови сектори като социалните грижи. Наред с това, сериозен източник на политическо напрежение остава нелегалната миграция през Ламанша с надуваеми лодки (41 000 души за изминалата година), което предизвика вълна от обществено недоволство и протести в страната.

Политическа нестабилност и засилващо се обществено съжаление

Десетилетието след референдума пренареди изцяло политическата карта на Обединеното кралство. След 14 години управление, съпътствано от постоянни вътрешни борби около Brexit, Консервативната партия загуби властта през 2024 г. Последвалото лейбъристко правителство също се сблъска с общественото разочарование, което доведе до оставката на премиера Киър Стармър.

На този фон в социологическите проучвания лидерство си осигури партията Reform UK на Найджъл Фараж — едно от основните лица на кампанията за напускане на ЕС.

Същевременно данните на агенция "Ипсос" показват ясна промяна в обществените нагласи:

• 52% от британците изразяват желание страната отново да се присъедини към ЕС (срещу 33% против).

• 48% смятат, че последствията от Brexit са по-лоши от очакваното.

• 48% биха подкрепили провеждането на нов референдум за членство.

Перспективи за бъдещите отношения с Брюксел

Въпреки засилващите се проевропейски настроения, евентуално „рестартиране“ на отношенията остава изключително сложен юридически и политически процес. Лейбъристката партия до момента официално изключваше възможността за пълно завръщане в Единния пазар или Митническия съюз, като се фокусираше върху облекчаване на търговските процедури.

Новият политически лидер Анди Бърнам, който спечели извънредните избори в силно подкрепящ Brexit район, потвърди по време на кампанията си, че няма да предлага повторно присъединяване към ЕС, аргументирайки се с необходимостта да се уважава проведеният демократичен вот. Въпреки това, натискът за по-тясно икономическо сближаване с континента вероятно ще остане водеща тема в британския дневен ред през следващите години.