Представители на Европейски съюз заминават утре за Съединени щати с надеждата да постигнат споразумение с администрацията на президента Доналд Тръмп в областта на редкоземните елементи – критични суровини с ключово значение за промишлеността, предаде Франс прес.
Европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне ще представлява ЕС на преговорите, които се организират от държавния секретар на САЩ Марко Рубио във Вашингтон. В разговорите ще участват и представители на други държави, които също търсят възможности да намалят зависимостта си от Китай в доставките на критични суровини.
Европейският съюз се стреми да координира действията си със Съединените щати, за да бъде избегната неконтролирана конкуренция в трети страни, като например Австралия, която разполага със значителни природни ресурси. „Трябва да гарантираме, че не се конкурираме със САЩ за едни и същи ресурси и когато работим по взаимни проекти, да намираме начини да се допълваме“, заяви представител на Европейска комисия.
Брюксел се надява също така да възстанови по-добрия тон в отношенията с Вашингтон след напрежението около Гренландия, към която президентът Тръмп по-рано демонстрираше интерес.
По отношение на редкоземните елементи Европейската комисия първоначално се надява на приемането на съвместна декларация със САЩ, а на по-късен етап и на сключване на по-формално споразумение.
По време на кризата, предизвикана от пандемията от КОВИД-19, Европа осъзна своята уязвимост, произтичаща от силната зависимост от критични суровини, внасяни от Китай, което създаде риск от блокиране на веригите за доставки. Оттогава ЕС активно търси алтернативни партньори и вече е подписал споразумения с Япония, Австралия и Канада.
Редкоземните елементи имат ключово значение за множество икономически сектори, включително автомобилната индустрия, възобновяемите енергийни източници, дигиталните технологии и отбраната. Те се използват при производството на мощни магнити, катализатори и различни електронни компоненти.
Китай, който разполага с по-голямата част от световните запаси на тези критични суровини, не само доминира в добива им, но почти е монополист и в процеса на тяхното рафиниране. Пекин упражнява сходен контрол и върху други стратегически метали, като галий, който е от съществено значение за производството на полупроводници.
Преди две години Европейският съюз прие законодателство, насочено към гарантиране на собствените доставки на тези суровини. В момента обаче ЕС е притиснат между Китай, който засилва ограниченията върху износа на редкоземни елементи, и Съединените щати, които сключват двустранни споразумения, за да осигурят собствените си доставки.
Вчера Европейска сметна палата публикува доклад, в който отбелязва, че усилията на ЕС за диверсификация на вноса на метали и минерали, ключови за технологиите, отбраната и енергийния преход, „все още не са довели до осезаеми резултати“.
Европейската сметна палата подчертава също, че стратегическите партньорства на ЕС с трети държави за осигуряване на суровини засега не показват видим напредък. През последните пет години Съюзът е подписал 14 подобни споразумения, като седем от тях са с държави с ниски показатели за качество на управлението.
Темата придобива допълнителна значимост и на фона на обявените намерения на Съединените щати да създадат стратегически запас от критични минерали с начален капитал от 12 милиарда долара, съобщен от представител на администрацията на президента Доналд Тръмп.
„Във всички тези области имаше несигурност и тя трябва да бъде премахната“, каза германският външен министър в началото на пътуване до Пекин, насочено към справяне с търговските и геополитическите опасения на Берлин
Пекин подготвя нов контролен механизъм за износ на редкоземни метали, за да гарантира, че стратегическите суровини няма да достигат до американски отбранителни компании
Тръмп заяви, че тарифите върху китайския внос ще бъдат намалени от 57% на 47%, като се намали наполовина на 10% ставката на тарифите, свързани с търговията с прекурсори на фентанил
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)