Правителството периодично блокира интернет в региони из цяла Русия, като същевременно ограничава услугите за съобщения Telegram и WhatsApp и сваля десетки виртуални частни мрежи, които могат да се използват за заобикаляне на забрани за сайтове и приложения
Офис служители, които се мъчат с блокиран интернет. Тийнейджъри, постоянно принудени да сменят VPN мрежи. Таксиметрови шофьори, които се борят да се ориентират в Москва без онлайн навигация.
Кремъл демонстрира мускули в интернет.
Правителството периодично блокира интернет в региони из цяла Русия, като същевременно ограничава услугите за съобщения Telegram и WhatsApp и сваля десетки виртуални частни мрежи, които могат да се използват за заобикаляне на забрани за сайтове и приложения.
През последната седмица мобилният интернет е бил напълно прекъсван всеки ден в части от централна Москва, Санкт Петербург и други големи градове, според репортери на Reuters в тези райони и осем висши чуждестранни дипломати в Русия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира пред Reuters, че тези мерки са „отчасти свързани с факта, че редица чуждестранни компании отказват да спазват нормите на руското законодателство, и отчасти поради мерки за сигурност срещу заплахата от украински дронове.“
Дроновете за атака могат да използват клетъчни мрежи, за да подпомогнат навигацията.
Онлайн репресиите на Русия тази година бяха съпроводени от въвеждането на нови закони, които задължават мобилните оператори да прекъсват връзката с всеки клиент по искане на Федералната служба за сигурност и дават на агенцията правомощия да създава мрежа от следствени арести под своя юрисдикция.
По-широката цел на засилването на онлайн правомощията е да се помогне на Кремъл да засили вътрешния контрол в контекста на войната срещу Украйна, според дипломатите, пожелали анонимност, за да обсъждат чувствителни въпроси.
Ако конфликтът се проточи, той може все повече да натовари обществената подкрепа, казаха пратениците. Ако войната приключи, руските служители вероятно са склонни да се подготвят за всяко несъгласие, което може да последва, добавиха те. Един от тях каза, че Москва е събрала сили, които ѝ дават възможност да предприеме „големи репресии“ онлайн.
Краят на войната на Москва в Афганистан през 1989 г. предизвика големи социални вълнения в Русия, като завръщащите се ветерани подхраниха вълна от беззаконие, която помрачи 90-те години на миналия век. Хаосът се утежни от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
„Руските лидери и служби за сигурност помнят 1991 г. и помнят какво се случи с Русия и какво се случи с тях, когато Москва спря голяма война в Афганистан: страната се разпадна, службите за сигурност бяха разделени - това беше катастрофа“, каза Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, експерт по службите за сигурност.
„Това, което се случва сега, е, че службите за сигурност се опитват да създадат ситуация, в която - ако Путин подпише мирно споразумение или ако Путин се заеме с продължителна война - това няма да унищожи всичко.“
Два руски източника, запознати с онлайн репресиите, казаха, че Москва е проучила опита на други страни, по-специално Китай и Иран, и е възложила на властите да разработят начин за блокиране на части от интернет, както мобилни, така и фиксирани, като същевременно контролират онлайн комуникациите.
След нахлуването в Украйна през 2022 г., Русия наложи най-репресивните закони от съветско време, засилвайки правомощията за цензура и влиянието на ФСБ, основният наследник на КГБ от съветската епоха.
Тази година Москва допълнително засили сигурността. Президентът Владимир Путин, който е служил като офицер на КГБ от 1985 до 1990 г., отбеляза четвъртата годишнина от войната в Украйна на 24 февруари, като присъства на годишното събрание на ФСБ в Москва.
Той каза на агенцията да засили борбата срещу тероризма - в което включи атаки от Украйна - като същевременно укрепи „информационното и цифровото пространство“.
Говорителят на Кремъл Песков заяви, че всички мерки са били взети законно, за да се гарантира сигурността на фона на украинския конфликт, който Путин определя като конфронтация със Запада.
Двама руски служители, близки до Кремъл, оспориха, че действията срещу интернет и приложенията за съобщения са репресивни, определяйки ги като съществени за подобряване на сигурността и гарантиране на националното единство срещу опита на Запада да сее раздор.
Руският държавен регулатор за цифрови технологии и комуникации, Роскомнадзор, не отговори на искане за коментар.
Осемте дипломати заявиха, че репресиите на Москва срещу интернет тази година са отишли много по-далеч, отколкото са виждали преди в страната.
Мобилният интернет периодично е спиран в някои руски региони в продължение на месеци, често след големи атаки с дронове от Украйна. До средата на януари Русия е блокирала над 400 VPN мрежи, което е със 70% повече от края на миналата година, според вестник „Комерсант“.
През последните седмици репресиите в Москва се засилиха, според дипломатите и репортерите на Ройтерс, а правителството предприе действия и срещу базирания в Дубай Telegram и американската услуга WhatsApp.
Източник: Ройтерс