Българското правителство е намерило ниша в европейските геополитически и геоикономически амбиции, констатира директорът на софийския офис на Европейския съвет по външна политика
В предложенията на Урсула фон дер Лайен, които тя направи в речта си „За състоянието на съюза“, има потенциал и здравословен реализъм. Ако в обръщението на ръководителя на Европейската комисия имаше по-голяма амбиция, тя би прозвучала кухо. Убедителността на европейския разказ ще зависи от това дали националните правителства ще застанат зад общите цели и ще поемат отговорност за изпълнението им.
Това заяви за Таралеж Мария Симеонова, директор на българския офис на Европейския съвет по външна политика. Тя постави въпроса колко амбициозни могат да бъдат лидерите на ЕС, „когато крайнодесни партии печелят доверието на милиони европейци, а стари съюзници водят търговски войни и заплашват европейски територии“.
ЕС и проблемите
Симеонова разгледа състоянието на ЕС през призмата на три проблема, които са свързани помежду си.
„Първият е външен: войната на Русия срещу Украйна и атаките ѝ срещу европейските демокрации, влошените трансатлантически отношения и натискът от Китай. Дефицитът в търговията със стоки с Китай достига близо милиард дневно“, коментира експертът.
Вторият проблем е вътрешен - незавършеният единен пазар, включително разпокъсаните капиталови пазари, които затрудняват финансирането и растежа на европейските технологични компании, обясни Симеонова.
Третият проблем, продължава тя, е политически и се състои в това, че проевропейското лидерство трудно превръща ползите от интеграцията в убедителен разказ за бъдещето.
ЕС и решенията
Конфликтът в Украйна и хибридната война срещу Европа биват адресирани в рамките на предложенията за увеличаване на обема на сигурност от страна на Европейски съвет, който търси партньори като Великобритания, Норвегия, Канада и Украйна, обяснява Симеонова. „Засега това е политическа заявка, чиито правила предстои да се изяснят. Посоката е към по-голяма европейска отговорност за сигурността, при колеблив американски ангажимент“, уточнява тя.
„В икономиката диагнозата също е позната. Фон дер Лайен постави срок до края на 2027 г. за реформа на единния пазар и обяви нов банков пакет. Трудният въпрос остава дали националните правителства ще премахнат бариерите, които сами поддържат. Европа трудно ще се конкурира със САЩ и Китай, ако продължава да разделя собствения си пазар и спестявания“, коментира директорът на софийския офис на ECFR.
По думите й икономическият и политическият проблем на ЕС се пресичат, тъй като антиевропейски сили използват реални разочарования и обещават връщане на националния контрол. „Проевропейският център трябва да обясни как този контрол може да се упражнява в свят, в който отделните държави все по-трудно влияят на условията за собствената си сигурност и благосъстояние“.
ЕС и Канада
Според Симеонова именно в този разчет може да се види значението на поканата от страна на ЕС към Канада северноамериканската страна да добие статут на асоцииран член.
„Условията на подобен статут тепърва трябва да се определят. Но политическото послание е силно: една развита демокрация търси по-тесни връзки с ЕС в момент, когато самият Съюз е подложен на безпрецедентни атаки отвътре. Сътрудничеството с Канада в отбраната, технологиите и суровините може да даде и практическо съдържание на този разказ. Канада може да помогне на ЕС да разкаже по-убедително историята си. Европейците ще повярват в нея, когато видят резултатите у дома“, обяснява експертът.
ЕС и България
Българското правителство е намерило ниша в европейските геополитически и геоикономически амбиции, констатира Симеонова. Тя се аргументира, посочвайки това, че Фон дер Лайен обяви регионална среща на върха за свързаност, която ще организира с премиера Румен Радев в рамките на изграждането на Средния коридор. „Инициативата цели да укрепи връзките на Европа с Кавказ и Централна Азия по маршрути, заобикалящи Русия“, обяснява експертът.
По думите на Симеонова обаче „тази възможност идва с отговорности“.
„За да получи европейско финансиране за транспортни проекти, България трябва да изпълнява условията за достъп до него. Фон дер Лайен настоя обвързаността на европейските средства с върховенството на правото да бъде още по-силна“, припомня тя.
Според нея в това отношение унгарският пример е предупреждение. „Виктор Орбан използваше „свързаността“, за да оправдава сближаването с Китай и Русия и да търси алтернативи на блокираните евросредства. Подобна политика обаче задълбочаваше зависимостите от конкуренти на ЕС и се провали“.
Симеонова обаче пояснява, че финансирането е само едната страна на въпроса. „Сигурността на транспортните коридори изисква България да участва в общите европейски усилия за сигурност и отбрана. София трудно може да претендира за стратегическа роля в европейската свързаност, ако избягва отговорността за защитата ѝ.“
Нещо повече. По думите на директора на софийския офис на Европейския съвет по външна политика за страната ни има поука. Каква е тя?
„Географското положение носи предимства, но не освобождава от ангажиментите към общата сигурност, прозрачността и европейските правила. Свързаността звучи примамливо, но няма да спести на София необходимостта да заема ясни позиции и да участва в трудните решения пред Европа“.
