Тръмп настоява за общ федерален регулаторен стандарт за изкуствения интелект в САЩ
Президентът предупреждава, че различните щатски режими могат да забавят развитието на технологиите и да дадат предимство на Китай в глобалната надпревара за ИИ.
АП/БТА
Лабиринтът от правила и регулатори в Европа е във фокуса на вниманието, докато Брюксел се сблъсква с AI инструмента Grok на X
Звучи като най-лошия кошмар на Вашингтон: европейски технологичен регулатор, независим от институциите в Брюксел и въоръжен с правомощия да налага санкции за нарушения на американските компании, пише POLITICO.
Но именно това, казват някои в Брюксел, е необходимо в момента, докато ЕС се бори да овладее прилагането и налагането на своите дигитални закони на фона на повтарящи се политически атаки от Белия дом.
Тези атаки съживяват дългогодишна цел сред законодателите в ЕС: създаването на независим, добре финансиран регулатор, който да стои извън институциите на ЕС и да прилага множеството технологични правила на блока. Макар мечтата да среща препятствия по пътя си към реализация, моментът на нейното възраждане отразява нарастващите опасения, че ЕС не е успял да подкрепи амбицията си да бъде „дигиталният полицай на света“ с достатъчно силни механизми за прилагане, способни да устоят на натиска от САЩ.
След години на законодателна дейност Брюксел управлява чрез мозайка от правила и институции, които се сблъскват с реалността на американската политика.
Лабиринтът от правила и регулатори на ЕС беше поставен под прожекторите и от продължаващия скандал около Grok – инструмента за изкуствен интелект, който позволи на потребителите на платформата X на Илон Мъск да генерират сексуализирани дийпфейкове.
„Прилагането не се случва, защото има твърде голям натиск от администрацията на Тръмп“, заяви Александра Геезе, германска евродепутатка от Зелените, участвала в преговорите по Закона за цифровите услуги (DSA).
За Геезе това е момент на „казах ви“, след като по време на преговорите евродепутатите обсъждаха идеята за създаване на самостоятелна агенция, която да прилага дигиталните правила.
Група държави от ЕС, водени от Португалия, също разглеждаха подобна идея в края на миналата година.
Шантаж
Законът за цифровите услуги (DSA) е в центъра на конфликта между САЩ и ЕС относно начина, по който Брюксел прилага своите технологични правила.
Европейската комисия отговаря за прилагането на тези правила спрямо платформи с над 45 милиона потребители в ЕС – сред които някои от най-влиятелните американски компании като X на Илон Мъск, Meta на Марк Зукърбърг и Google на Alphabet.
Като изпълнителен орган на блока, Комисията също се нуждае от подкрепата на Белия дом за преговори по митата, гаранциите за сигурност за Украйна и редица други ключови политически въпроси.
Миналия месец Комисията наложи глоба от 120 млн. евро на X – първата такава санкция по DSA – което предизвика остър отговор от Вашингтон. Само седмици по-късно САЩ наложиха забрана за пътуване на Тиери Бретон, бивш еврокомисар и един от основните архитекти на закона.
Това беше кулминацията на година, в която САЩ многократно атакуваха DSA, наричайки го „цензура“ и третирайки го като разменна монета в търговските преговори.
Това породи опасения, че Комисията е уязвима и че дигиталните глоби в резултат на това се бавят или блокират. Като пример беше посочена намесата в последния момент на търговския комисар на ЕС за отлагане на антитръстова глоба срещу Google в чувствителен момент за преговорите – санкция, която в крайна сметка беше наложена месеци по-късно.
„Прехвърлянето на дигиталното правоприлагане към независим орган би укрепило позицията на ЕС в преговорите със САЩ“, аргументира се Марио Мариниело от мозъчния тръст Bruegel в анализ от септември за това как Комисията може да се защити от политически натиск.
Според него нуждата от отделяне на правомощията за прилагане е най-голяма в областта на онлайн съдържанието. „Там нивото на политизация е толкова високо, че независим орган би донесъл значителни ползи.“
„Всичко е толкова политизирано, че реално няма прилагане, няма независимо прилагане, отделено от политиката“, каза Геезе.
Междувременно скандалът около Grok на X, който позволи генерирането на сексуализирани фалшификати на базата на реални изображения, показа сложността на съществуващите структури и закони в ЕС.
Като платформа, X трябва да адресира системни рискове от разпространението на незаконно съдържание съгласно DSA, но също така има задължения и по Закона за изкуствения интелект на ЕС – например задължението да маркира дийпфейковете.
Националните власти и прокуратури също се включиха, тъй като в някои държави е незаконно да се разпространяват интимни изображения без съгласие, а разпространението на материали със сексуално насилие над деца се регулира от отделни национални закони.
Според Геезе създаването на единна мощна дигитална агенция би могло да преодолее фрагментираното прилагане на правилата от множество органи по различни закони на ЕС.
„Абсолютно вярно е, че правилата са разпръснати, прилагането е разпръснато и би било по-лесно да има една агенция“, каза тя.
„Има смисъл това да беше направено още в началото, когато законите се изготвяха – като независима агенция, малко извън ежедневната политика“, добави Геезе.
„Европа спешно се нуждае от единна дигитална агенция за прилагане на правилата, която да осигури правна сигурност и последователно прилагане на законите на ЕС във всички държави членки“, каза германският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински, който определи сегашната система като „разделена на силози с слаба координация“.
Препятствия
Подобно предложение вероятно би срещнало съпротива от правителствата на държавите членки.
Миналата година Португалия започна дебат дали страните от ЕС трябва да могат сами да назначават единен национален дигитален регулатор, докато се борят с прилагането на различни правила.
„Основният въпрос е дали трябва да се създаде единен дигитален регулатор на национално ниво, който да координира отговорностите, разпределени между множество органи, като същевременно гарантира по-интегриран и последователен подход към прилагането“, написа португалският министър на държавната реформа Гонсалу Матиаш в покана за среща на върха с 13 държави през октомври.
Въпреки че идеята беше спорна, тя получи известна подкрепа в заключителната декларация на срещата. „Потенциалното създаване на единен дигитален регулатор на национално или европейско ниво може да консолидира отговорностите, да осигури последователно прилагане на дигиталното законодателство на ЕС и да насърчи иновационно ориентирана регулаторна среда“, заявиха 13-те държави.
В тази група не влязоха страни традиционно скептични към предоставянето на повече правомощия на агенции, подкрепяни от Брюксел, като Унгария, Словакия и Полша.
Според Мариниело създаването на независима дигитална агенция може да ограничи взаимодействието с други правомощия на Комисията, като например антитръстовите процедури.
Дори за поддръжници като Геезе има риск в това да се отваря отново дебатът в толкова критичен момент за дигиталното правоприлагане.
„Светът гледа Европа, за да види как ще реагира на един от най-скандалните случаи, в които голям езиков модел подхранва насилие, основано на пола“, написа тя в скорошно мнение.
По отношение на нова агенция тя добави: „Ще обсъждате това две или три години със Съвета, а Унгария и Словакия ще кажат: ‘Няма начин’. А междувременно нищо няма да се случи, защото това ще стане оправданието: ‘Агенцията ще се заеме с това’“.
Европа въвежда първата всеобхватна регулация за изкуствения интелект, България търси своето място в новата рамка
Как Законодателният акт за ИИ променя правото, бизнеса и институциите и как държавите членки, включително България, се подготвят за прилагането му
Строгите регулации на ЕС и конкуренцията от Китай тласкат европейската автомобилна индустрия към сериозни загуби
Анализ на консултантската компания „Киърни“ прогнозира спад в маржа на печалбите до –2,9% и предупреждава за „болезнено свиване“, ако забраната за ДВГ от 2035 г. остане в сила
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)