Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че е готов страната да проведе избори – но само ако САЩ и европейските партньори осигурят гаранции за сигурност. Изявлението му бе направено ден след интервюто на президента на САЩ Доналд Тръмп за Politico, в което той заяви, че е време Украйна да произведе избори и обвини Киев, че използва войната като аргумент да не ги организира. Темата доминира в редица западни медии.
След началото на руската инвазия през февруари 2022 г. в Украйна е в сила военно положение, което изключва провеждането на избори. Досега Зеленски поддържаше позицията, че вот трябва да има едва след края на войната, припомня The New York Times. Според изданието промяната гласи по-скоро като дипломатически ход за получаване на конкретни гаранции за сигурност – в отговор на тезата на Тръмп, че победата на Русия е неизбежна.
„Готов съм за избори. Но Русия трябва да знае, че демокрацията ни е защитена“, посочи Зеленски, цитиран от The New York Times. Той уточни, че гаранциите могат да включват оръжия, системи за ПВО и при необходимост – допълнителни санкции. Ако сигурността бъде осигурена, Зеленски заяви, че ще поиска от парламента да подготви промени в закона, които да позволят вот в рамките на 60 до 90 дни.
В същото време Зеленски провежда активна дипломация в Европа. Тази седмица той се срещна с лидерите на Великобритания и Франция, които отново увериха Киев в подкрепата си. "Заставаме зад Украйна", заяви британският премиер Киър Стармър, цитиран от Spectator. Изданието отбелязва, че европейските лидери показват солидарност, но въпросът остава какво реално се постига на практика.
Авторът Оуен Матюс посочва, че Италия отлага решения за военна помощ, Франция не уточнява детайли за замразените руски активи, а Германия поставя условия за използването на средства от „репарационния заем“. Според него Зеленски се чувства „подкрепян на думи“, но „оставен в несигурност на практика“.
Критиките към украинския президент се засилват и по линия на вътрешната политика – корупционен скандал, в който приближени до него лица са обвинени в печалба от войната на стойност около 100 млн. евро, подкопава общественото доверие, отбелязва Матюс.
Темата за избори в Украйна е отново актуализирана и в германската преса. Süddeutsche Zeitung подчертава, че Тръмп неколкократно е наричал Зеленски „диктатор“ и поставя под съмнение легитимността на управлението му. Изданието посочва, че провеждането на избори е изключително сложно при положение, че над 5,8 млн. украинци живеят извън страната, а други са на окупираните територии.
Освен това ранната идея за дигитален вот чрез държавното приложение „Дия“ поражда опасения от манипулации, а руските атаки по енергийната инфраструктура оставят цели региони без стабилен интернет сигнал.
Междувременно Киев продължава да работи по проект за мирен план, съгласуван със съюзниците в Европа. Зеленски заяви, че преработената версия може да бъде предадена до дни. Първоначалният американски вариант от 28 точки беше остро критикуван като „списък с желания на Русия“, включващ изтегляне на украинските сили от Донецка и Луганска област – предложения, които Киев категорично отхвърли.
Как Вашингтон ще реагира на новите предложения може да се превърне в следваща точка на напрежение между Украйна, САЩ и европейските съюзници, отбелязва Süddeutsche Zeitung. Според изданието публично остава неизвестно как изглежда последната версия на плана, а думите на Тръмп, че Зеленски „трябва да се стегне и да приеме нещата“, създават допълнително напрежение в Киев.
Тези коментари на украинския президент идват след като отново днес Доналд Тръмп заяви, че е време на Украйна на проведе избори. Такива се искат от Русия, тъй като според Кремъл властите в Киев не са легитимни
Зеленски заяви в Telegram, че е информирал Мелони за работата на преговарящия екип на Украйна и е подчертал, че Киев и Рим координират дипломатическите стъпки, докато дискусиите по подкрепено от САЩ мирно предложение продължават
Украйнският президент е казал на европейските си колеги, че е бил подложен на натиск по време на двучасов разговор в събота да вземе бързо решение от специалния пратеник на Тръмп Стив Уитков и зетя на американския президент Джаред Кушнер
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)