АП/БТА

Централизираните решения на президента, включително намеци за сила срещу Гренландия, пораждат опасения във Вашингтон и сред партньорите на Америка

Външната политика на Съединените щати от началото на втория мандат на Доналд Тръмп често претърпява резки и неочаквани промени по редица ключови въпроси и нерядко се формулира без активното участие на служителите, отговарящи за националната сигурност. Вместо това решенията на американската администрация са диктувани почти изцяло от самия Тръмп и ограничен кръг от най-близките му сътрудници. Това отбелязва Ройтерс, като подчертава, че в определени отношения този модел работи в полза на президента, предвид дълбокото му недоверие към вашингтонската бюрокрация и стремежа му да реализира бързо собствените си политики. В същото време обаче внезапните изявления и рязката смяна на позиции носят риск от трайно увреждане на отношенията с ключови съюзници на САЩ.

Рисковете от подобен силно централизиран и персонализиран подход станаха особено видими през последните седмици, когато Тръмп и представители на неговата администрация в интервюта и публикации в социалните мрежи на няколко пъти загатнаха за възможността за използване на сила срещу Гренландия. Тези изявления предизвикаха сериозна тревога както във Вашингтон, така и сред съюзниците на Съединените щати.

„Законодателите разговаряха с държавния секретар Марко Рубио и с високопоставени служители в Белия дом, изразиха своите опасения и посъветваха администрацията да не предприема по-нататъшни действия“, посочва един от източниците на Ройтерс. По думите му част от републиканските законодатели дори са предупредили представители на администрацията, че евентуална военна инвазия в Гренландия може да доведе до разследване по процедура за импийчмънт.

Макар според двама източници, близки до Белия дом, реални военни действия никога да не са били сериозно обсъждани, експерти смятат, че самите заплахи вече са нанесли щети. Кори Шейк, бивш служител на Пентагона и Белия дом, понастоящем анализатор в Американския институт за предприемачество, коментира, че вредата вече е факт.

„Тръмп е толкова непоследователен в заплахите си, че е невъзможно да се гарантира, че няма да ги повтори. Той направи Съединените щати недостойни за доверие в очите на най-близките ни приятели“, заявява Шейк.

Практиката на президента да централизира външнополитическите решения, да разчита на тесен кръг доверени помощници и на практика да изолира експертите по сигурността е трайна характеристика на втория му мандат. Подобен подход беше наблюдаван и при опитите за намиране на решение за прекратяване на войната между Русия и Украйна.

По-конкретно, през есента след серия срещи между специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, зетя на президента Джаред Къшнър и руския пратеник Кирил Дмитриев, е бил разработен план от 28 точки за прекратяване на конфликта. По данни на източници обаче много високопоставени служители в Държавния департамент и в Съвета за национална сигурност, които обичайно биха участвали в подобен процес, не са били информирани за изготвянето на този план.

Представител на Държавния департамент защитава подхода на администрацията, като заявява, че „в екипа на президента Тръмп цари атмосфера на тясно сътрудничество и има всеотдайни държавни служители, които последователно изпълняват ключовите приоритети“. По думите му анонимните източници, които критикуват администрацията чрез медиите, „очевидно не притежават нито здравия разум, нито характера, необходими за реализацията на програмата на президента Тръмп“.

Още по темата

Тръмп: САЩ използвали секретно оръжие „Дискомбобулатор“ при операцията срещу Мадуро

Американският президент намекна за енергийно оръжие, заплаши с удари срещу наркокартели и коментира арктическа сделка с НАТО

Още

Гренландия към Тръмп: Долу ръцете от нашите минерали

Споразумение между САЩ и НАТО не трябва да засяга минералните ресурси на Гренландия, заяви министър.

Още

Дилемата „Тръмп“: как Русия чете сигналите от САЩ

Непредсказуемата политика на американския президент засилва натиска върху Русия и поставя под въпрос глобалната ѝ роля

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.