Шестата годишна реч на Фон дер Лайен за състоянието на Съюза: Какви са приоритетите пред 27-те?

За шести път председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се изправи пред европейските депутати в Страсбург, за да изнесе годишната си реч за състоянието на Европейския съюз. Събитието е ключово в календара на институциите, а де факто изпълнителната власт има задачата да направи равносметка за свършеното и да постави приоритетите пред 27-те пред законодателната власт в лицето на евродепутатите.

Германката е начело на ЕК за втори мандат, а днешната реч е втората от този втори мандат. Втори мандат, спечелен трудно и неубедително в една Европа, далеч по-децентрализирана и клоняща към крайнодесни тенденции в сравнение с предходните години.

От пандемията и Зелената сделка до войната в Украйна

Първото обръщение на Фон дер Лайен през 2020 г. беше доминирано от пандемията от COVID-19, възстановяването на европейската икономика и Европейската зелена сделка. Първата тема донесе на германката скандала с ваксините и фармацевтичната компания Pfizer, а последната реално се превърна в повод за едни от най-сериозните атаки срещу нея от различни страни на политическия спектър в Страсбург.

През 2021 г. акцентът остана върху възстановяването след пандемията, а година по-късно войната на Русия срещу Украйна и енергийната криза изместиха фокуса към сигурността и намаляването на зависимостта на ЕС от руските енергийни ресурси. През 2023 г. сред водещите теми бяха конкурентоспособността на европейската икономика, Зелената сделка, изкуственият интелект, разширяването на ЕС и подкрепата за Украйна.

Именно тогава Фон дер Лайен обяви и изготвянето на доклада на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност, чието практическо приложение и до днес остава предмет на оценки и спорове.

Първата реч от втория мандат на Фон дер Лайен – през септември 2025 г. – беше белязана от значително по-твърд геополитически тон в контекста на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Председателят на Комисията постави въпроса за способността на Европа да защитава собствената си свобода, независимост и място в един все по-непредвидим свят.

Сред основните акценти бяха продължаването на подкрепата за Украйна и натиска срещу Русия, укрепването на европейската отбрана, повишаването на конкурентоспособността, технологичният суверенитет, намаляването на административната тежест за бизнеса и справянето с високите разходи за живот.

Фон дер Лайен постави конкурентоспособността сред водещите приоритети на ЕС и очерта идеи за насърчаване на европейското производство и инвестициите в зелени и цифрови технологии.

В областта на отбраната тя призова за по-добра координация между държавите членки, общи проекти и конкретни цели до 2030 г., като беше представена и т.нар. „Бяла книга“, която да очертае пътя напред. Сред инициативите, поставени на масата, бяха укрепването на източния фланг на ЕС и развитието на европейски способности за противодействие на дронове.

Крайната десница и въпросът за европейското единство

Освен да се „отчете“ за свършеното пред евродепутатите, Урсула фон дер Лайен трябва и да даде посока за движение на кораба, наречен „Европейски съюз“. Кораб, по който политат все повече залпове, поставящи под съмнение гладкото му плаване. А реакцията на Брюксел на мигрантската криза в Сеута това лято не помогна съмненията около понятия като „солидарност“ и „единство“ на 27-те да бъдат разсеяни.

На фона на безпрецедентния успех на „Алтернатива за Германия“ на изборите в Саксония-Анхалт преди броени дни и на подема на „Национален сбор“, чиято емблематична фигура остава Марин льо Пен, преди президентския вот във Франция идната пролет, неоспоримо предизвикателство пред европейското единство е засилващото се влияние на крайнодесни, националистически и евроскептични партии.

Техният възход промени и баланса в Европейския парламент, където след изборите през 2024 г. формации вдясно от традиционната Европейска народна партия разполагат със значително политическо присъствие. Макар тези сили да не представляват единен блок и да имат сериозни различия помежду си – включително по отношение на Русия, Украйна, НАТО и икономическата политика – много от тях настояват за ограничаване на правомощията на Брюксел, по-строга миграционна политика и връщане на повече решения на национално ниво. Друг въпрос е как Урсула фон дер Лайен би адресирала това напрежение в речта си и дали въобще би го направила.

Отбраната и конкурентоспособността – големите теми пред Европа

Със сигурност ще стане дума за продължаващата вече четвърта година война на Русия срещу Украйна, както и за нарастващия натиск върху държавите от ЕС да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана.

Друг основен въпрос е конкурентоспособността на европейската икономика на фона на глобалната надпревара със САЩ и Китай, по-конкретно в сферата на високите технологии. Във втория си мандат Комисията на Фон дер Лайен постави икономическата конкурентоспособност, намаляването на зависимостите от трети държави и укрепването на европейската индустрия сред водещите си задачи.

Показателно е, че от началото на мандата през декември 2024 г. Комисията е обявила над 400 инициативи. Почти половината са свързани с първия ѝ голям приоритет – просперитета и конкурентоспособността. Около една седма са в областта на отбраната и сигурността, а приблизително една десета са насочени към социалната справедливост.

Самата Европейска комисия поставя тазгодишната реч в контекста на стремежа към по-голяма „европейска независимост“ – способността на Съюза да намали стратегическите си зависимости и да поеме повече отговорност за икономическото и геополитическото си бъдеще.

Интересен детайл около тазгодишната шеста реч на германката пред ЕП е, че тя е първата при новия премиер на България Румен Радев. Към момента управляващата партия у нас „Прогресивна България“ не е дала сигнали за асоцииране към нито едно европейско политическо семейство, а и до този момент връзките с Брюксел не са изведени като приоритет във външната политика, оглавявана от Велислава Петрова-Чамова.