Според два добре информирани източника, близки до „Революционната гвардия“, Рахман Мукадем, командир на „Единица 4000“, е започнал да планира провеждането на тези операции в пролива Малака – един от най-важните и жизненоважни водни коридори в света – и в пролива Бангка – жизненоважния коридор, свързващ Индийския и Тихия океан, както и в едно пристанище в Индонезия и две пристанища в Китай
Ирански опозиционни източници съобщават за „Единица 4000“, която принадлежи към разузнавателната служба на Корпуса на ислямската революционна гвардия (КИРГ). Опозиционни медии твърдят, че Гвардията планира диверсионни операции във водите на Източна Азия и вече е вербувала оперативни кадри от Тайланд и Индонезия.
Според двама добре информирани източници, близки до КИРГ, бригаден генерал Рахман Могадем, командир на „Единица 4000“, е започнал планирането на тези операции. Насочени са към пролива Малака – един от най-важните морски коридори в света, и пролива Бангка – жизненоважен път, свързващ Индийския и Тихия океан. Плановете включват също едно пристанище в Индонезия и две в Китай.
Слуховете за ликвидирането на Могадем
Израелски медии разпространиха информацията, че Рахман Могадем е бил убит на 4 март 2027 г. при израелски въздушни удари. Данните им обаче изглежда са били погрешни.
Ден след публикациите Иран косвено подкрепи тази версия, като изстреля два безпилотни самолета към Нахчиван на територията на Република Азербайджан. Макар Техеран да не пое официално отговорност, американската телевизия CNN съобщи, че атаката с дронове е била отмъщение за предполагаемото убийство на Могадем. КИРГ смята, че израелският удар срещу него е бил ръководен именно от територията на Азербайджан – северната съседка на Иран.
Новите данни разкриват, че противно на израелските оценки, бригаден генерал Рахман Могадем е оцелял и в момента подготвя нов етап от операции за външен тероризъм в международни води.
Преди да оглави „Единица 4000“ (отдела за специални операции на Гвардията), офицерът е заемал длъжността заместник-координатор на Службата за защита на информацията в иранското министерство на отбраната. В момента той ръководи звеното, отговарящо за атентати и диверсии срещу израелски цели и опоненти на ислямския режим извън границите на Иран.
Подготовка за удари срещу корабоплаването и пристанищата
Информираните източници посочват, че „Единица 4000“ планира атаки срещу търговски, военни и частни кораби, преминаващи през проливите Малака и Бангка. Вербуваните агенти са подготвяли удари и срещу стратегически пристанища:
- Танджунг Приок в Индонезия
- Нинбо-Жоушан в Китай
- Шанхай в Китай
Откакто избухна т.нар. „40-дневна война“, Техеран затвори Ормузкия пролив и използва своите проксита в Йемен – хусите – за да блокира движението на кораби през пролива Баб ел-Мандеб.
Преди два месеца Мохсен Резаи, съветник на върховния лидер Моджтаба Хаменей и настоящ секретар на Върховния съвет за национална сигурност, заяви пред CNN, че ако морската блокада срещу Иран не бъде вдигната, Ислямската република ще пренесе войната в Индийския океан и Средиземно море.
Защо Иран атакува точно Малака и Бангка?
През последните месеци проливът Малака често се споменава редом с Ормузкия пролив. Вашингтон предупреди, че превръщането на Ормуз в инструмент за изнудване създава опасен прецедент за други международни водни пътища. Оман дори предложи да се използва правният модел на Малака за разрешаване на споровете около Ормуз.
Малака е най-краткият морски път между производителите на петрол в Близкия изток и азиатските пазари. През първата половина на 2025 г. през него са преминавали средно 23,2 милиона барела петрол на ден (около 29% от световната морска търговия с петрол). Едновременното блокиране на Ормуз и Малака би парализирало енергийните доставки за Азия, би оскъпило драстично морския транспорт и би предизвикало шок в световната икономика.
Проливът Бангка (между Суматра и едноименния остров в Индонезия) няма такова глобално значение, но е ключов за регионалната навигация. Той е най-краткият маршрут между пролива Сунда и Сингапур. Саботирането му би ограничило маневреността на корабите в индонезийски води и би засилило кризата, породена от евентуално блокиране на Малака.
Ролята на духовниците в Тайланд и Индонезия
КИРГ залага на вербуването на чуждестранни граждани в Източна Азия, за да запази възможността за „политическо отрицание“ (да отрече съпричастност), ако диверсиите бъдат разкрити. Вербуваните лица преминават през военно обучение на територията на Иран.
За изграждането на шиитска мрежа в Тайланд Рахман Могадем е използвал Саид Мумен Сакитича – влиятелна фигура в местната шиитска общност. Преди две години Сакитича пътува до Иран, за да преговаря под егидата на Техеран с представители на „Хамас“ за освобождаването на 31 тайландски заложници, пленени в Газа. По това време в. „Джерузалем Пост“ разкри, че Техеран е опитал да изнудва Банкок да изтегли 40 000 свои работници от Израел в замяна на заложниците.
Сакитича е сочен за най-близкия сътрудник на Сулейман Хусеин – 64-годишен тайландски духовник, учил в Кум (Иран) заедно с покойния генерален секретар на „Хизбула“ Хасан Насрала. Хусеин ръководи фондацията „Махди“ в Тайланд и джамията „Рух Аллах“ в Накхон Си Тамарат. Той си сътрудничи тясно с международния университет „Ал-Мустафа“ в Кум и е известен с прякора си „Тайландския Насрала“.
Университетът „Ал-Мустафа“ е основен инструмент на иранския режим за идеологическа индоктринация и набиране на кадри за външното крило на КИРГ – силите „Ал-Кудс“. Поради тази причина през 2020 г. САЩ наложиха санкции на учебното заведение. Преди 14 години, след серия от неуспешни бомбени атентати срещу израелски дипломати в Банкок, Хусеин публично обвини „Мосад“ за атаките. Разследването на тайландските власти обаче доведе до ареста и осъждането на трима ирански граждани, свързани с иранското разузнаване.
В Индонезия основните оперативни дейности на „Единица 4000“ се координират чрез двама местни духовници. Те осигуряват контакти с подходящи за вербуване лица, а иранските агенти Мохсен Агазаде и Вахид Йеке Дехган поемат тяхното непосредствено обучение.
Вахид Йеке Дехган е брат на Али Йеке Дехган – високопоставен офицер от разузнаването с псевдоним „Доктора“. Преди седем месеца в Турция бе разбита мрежа от шестима агенти на Али Дехган, обвинени в шпионаж срещу военновъздушната база „Инджирлик“ и в опит за незаконен трафик на военен дрон към Кипър.
Иранската опозиция твърди, че трима души са били вербувани от „Единица 4000“ за извършване на диверсионни операции по море в Източна Азия.
Профили на вербуваните лица
Първият от тях е Саид Зухир Яхия, генерален председател на организацията „Ахл ал-Байт“ в Индонезия. Той е предан последовател на Али Хаменей и е считан за доверено лице на КИРГ в страната по въпросите, свързани с вербуването на кадри. По покана на иранския режим Зухир Яхия е присъствал лично на погребението на основателя на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни в Техеран.
Вторият ключов сътрудник и дясна ръка на Рахман Могадем в Индонезия е Абдулах Сакаф. Той е председател на научния център „Хоза Амир ал-Муминун“ в индонезийския град Богор, който е филиал на университета „Ал-Мустафа“. Сакаф е също член на Съвета на Шурата и председател на „Асоциацията на младежите от Ахл ал-Байт“ в Индонезия, като пътува редовно по линията Техеран – Кум.
Третият оперативен агент е Бандо Юдхавината, който е официален член на ливанската групировка „Хизбула“. Той е изключен от университет в Индонезия три години след Ислямската революция от 1979 г., след което заминава за Техеран, където е вербуван от иранските службы за сигурност. Юдхавината е отговорен за неуспешния самоубийствен атентат срещу израелското посолство в Банкок преди 32 години, а отпечатъците му бяха открити и при разследването на серията от кървави взривове в Шри Ланка.
Заедно с тях още двама индонезийски граждани – Ардианта Мотоха и Мохамед Хусеин – са преминали специализирано военно обучение при пътуванията си до Техеран. Целта на подготовката им е организирането на тайни саботажни операции в ключови пристанища и водни пътища в Източна Азия.
Геополитически последици за енергийния пазар
На 26 август американският министър на финансите Скот Бесент написа в платформата X (Twitter), че Вашингтон е допуснал временното преминаване на 130 милиона барела петрол през Ормузкия пролив за период от две седмици, докато Ислямската република, по негови думи, не е успяла да реализира собствения си износ по този маршрут.
При тези обстоятелства по-голямата част от петрола, преминаващ през Ормуз, се насочва към азиатските пазари. В този контекст проливът Малака се явява следващото най-критично звено за транзита на енергийни ресурси към Източна Азия.
Ако планираните от Иран операции в Малака, Бангка и стратегическите китайски и индонезийски пристанища бъдат осъществени, хаосът в корабоплаването ще парализира основните маршрути за пренос на суровини и стоки. Подобен сценарий – особено ако съвпадне с пълна блокада на Ормузкия пролив и Баб ел-Мандеб – би прекъснал глобалните морски търговски пътища между Близкия изток и Азия с катастрофални последици за световната икономика.
Автор: Мохамед Халаф
