По думите на председателя на Българската петролна и газова асоциация в Европа има недостиг на дизелово гориво, който се усеща и на световния пазар и в Съединените щати
"Цените на горивата в България продължават да се покачват, като най-сериозно е движението при дизела. На отделни бензиностанции литър вече се продава за 1,93 евро".
Това заяви председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев пред НОВА ТВ. По данни към вчерашния ден бензин А95 се продава между 1,57 и 1,67 евро за литър, а дизелът – между 1,84 и 1,92 евро. Пропан-бутанът е между 0,64 и 0,69 евро, а метанът – между 1,34 и 1,57 евро.
„Такава за съжаление е тенденцията, особено по отношение на дизела“.
По думите му в Европа има недостиг на дизелово гориво, който се усеща и на световния пазар и в Съединените щати. На спотовия пазар дизелът за доставка след два месеца е с около 20% по-скъп. Въпреки това Бенчев не очаква шоково поскъпване на горивата.
„Шокови поскъпвания не можем да очакваме, защото цената на Брента плавно върви нагоре. Вчера беше 105 долара, тази сутрин е 107 долара за барел“.
Според Бенчев днешните цени не могат да бъдат директно сравнявани с тези от 2022 г., въпреки че цената на петрола е на сходни нива.
Сред факторите за по-високата цена той изброи по-скъпите застраховки заради войната в Украйна, по-малкия брой източници на доставки и риска от санкции, свързан с рафинериите. По думите му всички тези фактори водят до допълнителна рискова премия в цената на горивото.
На фона на поскъпването отново се поставя въпросът дали държавата трябва да намали данъците върху горивата. Бенчев посочи примера на Швеция, където правителството временно намалява акциза до минималното ниво, разрешено от ЕС, както и ДДС върху горивата. Мярката е на стойност около 2,5 млрд. евро до края на годината. Въпреки това дизелът в Швеция остава с около 8 евроцента по-скъп от този в България.
„Акцизът ни е на най-ниското ниво възможно, няма накъде повече надолу“.
Той коментира и решението на Северна Македония да намали ДДС върху горивата от 18 на 10%. Според него обаче подобни мерки трябва да бъдат внимателно преценени, тъй като означават по-малко приходи за държавния бюджет. По-добре целева помощ, отколкото пари „на калпак“ Бенчев не смята, че универсална компенсация за всички потребители е най-доброто решение. Като пример той посочи мярката от 25 стотинки за литър, която според него не е довела до съществен резултат.
„Раздаваха се едни пари на калпак. По-смислен вариант би била целенасочена помощ за секторите, които са най-силно засегнати от високите цени на горивата – транспортните компании и земеделските производители. Причината е, че ефектът от скъпия дизел не се изчерпва с разхода на шофьорите. Когато цената на дизела се отразява върху цената на всички стоки, защото ние ги превозваме с дизел, това създава проблем за всички в една икономика“.
Според него за домакинствата допълнителният разход при едно-две зареждания месечно може да бъде сравнително ограничен, но по-високите транспортни разходи постепенно се пренасят върху цените на стоките и услугите. Затова и основният риск пред икономиката остава не толкова самото поскъпване на литъра гориво, колкото неговият ефект върху целия транспортен и производствен сектор.
