Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обмисля да предложи на всички жители на Гренландия (около 57 000 души) по 1 000 000 долара на човек, ако гласуват за присъединяване към САЩ, съобщава британският Daily Mail.
Тръмп наскоро оттегли заплахата си да използва военна сила за Гренландия и обяви, че е постигнал „рамка на бъдещо споразумение“ с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, според която арктическият остров остава от „жизненоважно значение“ за американската сигурност.
Той също така отложи плановете си да наложи мита на Великобритания и други страни, които се противопоставят на идеята му за Гренландия, а пазарите в САЩ се повишиха след новината, че няма да използва сила.
Съобщава се, че военни офицери от НАТО са обсъждали възможност датската държава да отстъпи „малки части от територията“ на Гренландия на САЩ за военни бази — предложение, което някои служители сравняват с британските бази в Кипър, които се третират като суверенни територии.
Датският външен министър Ларс Локе Расмусен категорично заяви, че придобиването на Гренландия от САЩ е „червена линия“ и няма да бъде пресечена, като подчерта, че Копенхаген ще запази суверенитета си над острова.
Според публикацията отстъплението на Тръмп по въпроса с митата ще засили критиките срещу него, а самият спор около Гренландия е повдигнал въпроси за бъдещето на НАТО и специалните отношения на САЩ с Великобритания и други съюзници.
"Българските граждани имат право да знаят къде се намира страната ни, какви позиции защитава, каква политика провежда и към кое ценностно и цивилизационно пространство принадлежи", посочи ръководителят на министерството
По думите му друг пример за страна, която се нарича „велика“, е „Велика социалистическа народна либийска арабска Джамахирия“, водена от Муамар Кадафи. „Но тя вече не съществува“, допълни руският външен министър
Световните медии отчитат завой в реториката на американския президент, но предупреждават за дълбок скептицизъм и продължаващо напрежение
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)