Събитието е организирано от Европейския либерален форум в сътрудничество с партия АЛДЕ и Атлантическия клуб в България
Пътят към членство в Европейския съюз, необходимите реформи и очакванията на страните от Западните Балкани бяха сред основните теми на петото издание на форума „ЕС среща Балканите“, който се проведе днес в „София Тех Парк“.
Събитието е организирано от Европейския либерален форум в сътрудничество с партия АЛДЕ и Атлантическия клуб в България.
В дискусията „Гласът на региона: Пътят на Балканите в един конкурентен свят“ участваха представители на Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Румъния и Турция. Модератор на панела беше Мария Симеонова, директор на офиса на Европейския съвет за външна политика в София и политически изследовател.
Вицепремиерът на Черна гора по външните и европейските въпроси Филип Иванович заяви, че страната си поставя за цел да стане член на ЕС до 2028 г. По думите му между 50 и 60 процента от преговорните глави вече са приключени, а Подгорица се стреми да завърши преговорите до края на годината.
Иванович подчерта, че всяка държава кандидат трябва да изпълни всички критерии и да отговори на европейските стандарти. Той призова ЕС да запази политиката си на отворени врати, като същевременно продължи да прилага принципа на заслугите.
„ЕС не може да бъде напълно интегриран без Западните Балкани“, заяви Иванович.
Заместник-министърът по европейските въпроси и външните работи на Албания Меги Фино представи напредъка на страната в процеса на европейска интеграция. Тя посочи реформите в съдебната система и изграждането на структури за борба с корупцията.
По думите ѝ присъединяването към ЕС трябва да бъде национален проект, който включва не само правителството, но и цялото общество.
Албания кандидатства за членство в ЕС през 2009 г., а пет години по-късно получи статут на страна кандидат. Официалните преговори започнаха през 2022 г. Страната се надява да приключи преговорния процес през 2027 г. и да се присъедини към ЕС до 2030 г.
Главният преговарящ на Косово с ЕС Йетон Зулфай отбеляза, че страната все още не е започнала преговори за присъединяване. Косово получи статут на кандидат за членство през декември 2022 г.
Зулфай заяви, че Косово търси подкрепа от европейските си партньори за продължаване на процеса. Той посочи и продължаващия вече 15 години диалог между Прищина и Белград за нормализиране на отношенията.
Представителят на Северна Македония Зоран Димитровски заяви, че страната е постигнала значителен напредък по реформите през последните шест месеца. Той посочи и значението на финансовите инструменти на ЕС, които подпомагат държавите кандидатки при въвеждането на европейските правила и стандарти.
Държавният секретар в румънското външно министерство Клара Стайку подчерта, че разширяването би направило Европа по-силна, но държавите кандидати трябва да бъдат подготвени за членство. По думите ѝ ЕС също трябва да организира вътрешните си процедури, за да бъде готов за бъдещото разширяване.
Стайку посочи, че 56 процента от европейците подкрепят разширяването на ЕС, докато 67 процента не се чувстват достатъчно информирани по темата.
Заместник-министърът на външните работи на Турция Мехмет Кемал Бозай заяви, че членството в ЕС остава стратегическа цел за страната. Той акцентира върху географското положение на Балканите и значението на региона за транспортната, морската и енергийната свързаност.
Бозай представи и турската инициатива „Платформа за мир на Балканите“, която има за цел да насърчава стабилността, регионалния диалог и сътрудничеството.
При откриването на форума българският евродепутат Илхан Кючюк заяви, че процесът на обединение на Европа трябва да продължи.
Евродепутатът Ян-Кристоф Йотен посочи, че бъдещето на Балканите е тясно свързано със стабилността и сигурността на Европа.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси заяви, че членството в ЕС трябва да бъде обвързано с членството в НАТО.
Министърът на външните работи на България Велислава Петрова припомни, че изискванията за реформи и ангажиментът към правилата, принципите и ценностите на ЕС продължават да важат и след присъединяването към съюза.
