От юли Загреб блокира приключването на една от общо 33-те преговорни глави
Хърватия поставя допълнителен натиск върху кандидатурата на Черна гора за членство в Европейския съюз в момент, когато Подгорица се приближава до финалния етап на преговорите.
От юли Загреб блокира приключването на една от общо 33-те преговорни глави – тази, свързана с транспортните правила на ЕС, въпреки че останалите 26 държави членки са готови да я одобрят.
До момента Черна гора е приключила около половината от преговорните глави. Правителството в Подгорица иска да финализира и останалите до края на годината, като поставя за цел страната да стане член на ЕС през 2028 г. Срокът има значение не само за Черна гора, но и за европейската политика на разширяване, тъй като се разглежда като своеобразен тест за бъдещото приемане на нови държави.
Загреб обаче настоява Подгорица да постигне напредък по редица въпроси, останали от войните в бивша Югославия през 90-те години. Сред исканията на Хърватия са активизиране на издирването на 14 души, които са в неизвестност от Хърватската война за независимост (1991–1995 г.), както и започване на преговори за морската граница между двете държави.
„Това е непрекъснат процес. Някои от тези неща не могат да бъдат решени за една нощ“, заяви пред Euractiv черногорският министър по европейските въпроси Майда Горчевич.
По думите ѝ между двете страни има постоянен контакт на ниво външни министерства, както и множество комисии, които работят по спорните въпроси. Горчевич заяви още, че не смята, че Хърватия блокира Черна гора, тъй като досега Загреб не е предприемал подобни действия.
Черногорски представител определи ситуацията като възможност за държава членка на ЕС да разреши стари спорове чрез напълно законни механизми, докато процесът по присъединяване на Черна гора предоставя ограничен период за това.
„В наш интерес е да сътрудничим с тях, защото искаме да премахнем всички пречки“, добави представителят.
Миналия месец еврокомисарят по разширяването Марта Кос също призова Хърватия да разреши оставащите двустранни въпроси с Черна гора преди присъединяването на страната към ЕС.
Спорове около външната политика
Транспортът не е единственият проблем в преговорния процес. Друга глава – тази, свързана с външната политика – също отдавна е блокирана от Хърватия заради двустранни и исторически спорове. Затруднения има и по главата, отнасяща се до съдебната система.
Отношенията допълнително се изостриха след реакциите около погребението в Белград на сръбския военнопрестъпник Ратко Младич.
По време на заседание в Европейския парламент в Брюксел хърватският евродепутат от управляващата HDZ Сунчана Главак постави въпроса за позицията на Черна гора, след като председателят на черногорския парламент е изразил съболезнования на семейството на Младич.
Горчевич заяви, че правителството не подкрепя действията на председателя на парламента. Тя припомни и приетите от черногорския парламент резолюции за геноцида в Сребреница, като посочи, че това отразява позицията на политическите партии и политическия климат в страната.
„Разширяването не е само за затваряне на глави – макар че това е моето мнение – а за... ангажимент към демократичните ценности“, заяви Главак.
Словенският евродепутат и бивш премиер Марян Шарец, който е организирал събитието, изрази надежда двустранните спорове да не се превърнат в пречка за Черна гора.
„Надявам се Черна гора да не стане жертва на двустранни проблеми“, каза той.
От хърватското правителство заявиха, че Черна гора е запозната с очакванията на Загреб по останалите нерешени въпроси. Според говорител на правителството тези казуси са от съществено значение и трябва да бъдат разрешени в духа на добросъседските отношения.
„Решаването на тези въпроси е отдавна необходимо“, посочи говорителят.
