Euronews: Черна гора се приближава до членство в ЕС, a Сърбия може да се опита да го спре

Черна гора води в надпреварата за присъединяване към ЕС, но Сърбия може да се опита да провали процеса, за да защити регионалното влияние на Белград и да избегне неудобни въпроси за собствения си напредък, казаха официални лица пред Euronews.

Черна гора е фаворитът за присъединяване към Европейския съюз. Но официални лица, дипломати и експерти се опасяват, че Белград ще направи всичко възможно, за да предотврати това, оставяйки Брюксел в трудна позиция между двете страни кандидатки.

Докато Черна гора се приближава до финалната линия, кандидатурата на Сърбия за присъединяване изглежда в застой: Белград все още не е отворил всички клъстери за преговори с ЕС, а осем държави членки блокираха последния му опит миналия месец.

"Виждаме някои действия на сръбското правителство и опозиционните партии, които усложняват вътрешната ситуация в Черна гора", каза евродепутатът Тонино Пикула (Хърватия/S&D) пред журналисти преди юлското пленарно гласуване на годишния доклад за напредъка на страните кандидатки.

Трима официални представители, работещи за Европейската комисия и национални правителства, признаха, че са наясно с тези опити за намеса във вътрешните работи на Черна гора - уникално усложнение за ЕС.

Опити за разделение

"Сърбия прави всичко възможно, за да оформя Черна гора отвътре, като влияе върху това кои сме ние като държава", каза пред Euronews Йована Марович, бивш заместник министър-председател на Черна гора.

"Тези усилия ще продължат и след като Черна гора се присъедини към ЕС, но постигането на определени цели ще се окаже много по-трудно."

Марович посочи няколко инициативи, които според нея Белград преследва, за да провали процеса на присъединяване на Черна гора, включително опит сръбският език да бъде издигнат до статут на официален език наред с черногорския чрез вписването му в конституцията на страната.

Друг спорен случай беше свързан с неотдавнашен опит, спрян от Министерството на културата, Националната библиотека на Подгорица - носеща името на Радослав Люмович, виден антифашист - да бъде преименувана на Марко Милянов, военен лидер и писател, тясно свързан с черногорско-сръбската историческа традиция.

Макар Марович да не постави под въпрос историческото наследство на Милянов, тя посочи повтарящ се модел: антифашисткото наследство да бъде атакувано в полза на политиката на идентичността.

"Сърбия систематично се опитва да създава етнически разделения", каза Марович, като посочи инициативи на общинско ниво, прокарвани от просръбски политически сили, за "анулиране" на признаването на Косово от Черна гора.

Въпреки това Марович подчерта, че тези опити досега не са успели да провалят процеса на присъединяване. Политическият елит на Черна гора остава сплотен, което се вижда от широкото мнозинство — 74 от 77 депутати, които през юли гласуваха за започване на процедурата за конституционна реформа, като единствено твърдолинейната просръбска партия беше против.

Този консенсус беше потвърден отново в края на август, когато самите конституционни изменения бяха приети с мнозинство от две трети - 68 гласа.

Историческо напрежение

Както често се случва на Западните Балкани, Черна гора и Сърбия споделят дълга и изпълнена с напрежение история. Черна гора е призната за суверенна държава на Берлинския конгрес през 1878 г., след което губи независимостта си заради Сърбия, преди да я възстанови през 2006 г.

По повод 20-ата годишнина от независимостта на Черна гора през май сръбският президент Александър Вучич определи събитието като "бляскаво честване на отделянето от моята Сърбия" и заяви, че присъствието му би било "плюнка в лицето" на сърбите.

На следващия месец Вучич все пак присъства на срещата на върха ЕС – Западни Балкани в черногорския град Тиват, където заяви, че сръбското разузнаване го е предупредило за висок риск за сигурността заради възможен заговор за убийството му от черногорски престъпни кланове.

"Отношенията между Сърбия и Черна гора се влошиха през последните месеци. Сърбия може да поиска да бъде фактор, който да провали процеса на присъединяване на Черна гора", каза пред Euronews Флориан Бибер, координатор на Balkans in Europe Policy Advisory Group.

"Присъединяването на Черна гора към ЕС поражда неудобни въпроси за Сърбия", каза Бибер.

Според Полския център за източни изследвания Белград може да се опита да дестабилизира Черна гора, за да провали присъединяването ѝ към ЕС, тъй като членството на Черна гора би подкопало ролята на Сърбия като регионален лидер и би отслабило влиянието ѝ в Подгорица.

Около една трета от гражданите на Черна гора са етнически сърби, а Белград поддържа значително влияние върху съседната си страна чрез свързани политически актьори, медии и Сръбската православна църква.

"Сърбия няма интерес да се намесва в процеса на присъединяване на Черна гора към ЕС", каза пред Euronews посланикът на Сърбия в ЕС Даниел Апостолович.

"Нашият фокус е върху собствения ни процес на реформи и икономически растеж. В същото време съжалявам за липсата на стратегическо решение от страна на някои държави членки на ЕС по отношение на Сърбия. Европейската комисия препоръча отварянето на Клъстер 3 пет пъти, но все още не сме успели да го отворим", каза той.

Препятствия пред разширяването на ЕС

За Брюксел влошаващите се отношения между Сърбия и Черна гора представляват уникално предизвикателство: Подгорица е страната кандидатка, която е най-близо до присъединяване към блока, докато Сърбия е широко смятана за най-важната страна на Западните Балкани.

Неотдавнашният опит на Комисията да върне сръбското присъединяване на дневен ред беше предизвикан именно от натиск от страна на държави членки, които смятат Белград за твърде важен и влиятелен в региона, за да бъде оставен назад.

По подобен начин необходимостта от поддържане на географски баланс между страните кандидатки може да накара някои държави членки да обвържат кандидатурата на Украйна за присъединяване с постигането на напредък в процеса на разширяване със Сърбия.

За Белград процесът на присъединяване не се основава на заслуги, а се движи до голяма степен от геополитиката: сръбските власти посочват присъствието на някои от най-силните престъпни кланове в региона в Черна гора като доказателство, че върховенството на закона там не отговаря на стандартите на ЕС.

Въпреки че сърбите са най-голямото етническо малцинство в Черна гора според преброяването от 2023 г., Белград отбелязва, че Черна гора не признава сръбския като официален език, докато Сърбия признава няколко малцинствени езика на регионално и местно ниво.

За разлика от това Подгорица отдава напредъка на Черна гора по необходимите за присъединяване към ЕС реформи на приобщаващ подход, който включва всички етнически групи в процеса на вземане на решения - подход, който я отличава като изключение на Западните Балкани.

Въпреки че някои просръбски партии са участвали в процеса на реформи, други са действали като "агенти на чужда държава", каза пред Euronews дипломат, пожелал да остане анонимен заради чувствителността на темата.

"Сърбия може да застраши пътя към присъединяване към ЕС", предупреди дипломатът. "Черна гора се различава от съседите си заради политическата си стабилност и ежедневната работа за съобразяване с всички интереси. Политическите елити на други страни са направили различен избор."

Етническите разделения са дълбоко вкоренени в обществата на Западните Балкани и повторната им поява би усложнила изключително много решимостта на Черна гора да извърши необходимите реформи в последния етап до пълноправно членство в ЕС.

Така дали сегашното единство ще се запази под бъдещ натиск ще определи пътя на Подгорица към членство в ЕС. Междувременно Брюксел ще наблюдава ситуацията в неудобна позиция.

Източник: Euronews