Проучване сред над 6000 младежи в Западните Балкани разкрива поколение, което отстоява семейните и националните ценности, но същевременно очаква по-силна социална защита и работещи институции
Младите хора в Западните Балкани често са възприемани като поколение с прогресивни възгледи, но данните от ново регионално изследване очертават по-сложна картина. Повечето държат на традиционните ценности и националната идентичност, докато подкрепата за равни права на ЛГБТИ хората остава под 50%.
Това са част от изводите в проучването „Пулсът на демокрацията: Поколение Z в Западните Балкани“, изготвено от фондациите „Отворено общество“ за Западните Балкани. В изследването са включени 6062 души на възраст между 16 и 28 години от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Анкетата е проведена през май и юни 2025 г.
Резултатите показват съчетание от консервативни възгледи по въпросите на семейството и идентичността и подкрепа за социални политики, които гарантират достъп до качествени обществени услуги. Авторите описват това съчетание като „хибридни ценности“, при които традиционните разбирания съществуват редом с определени социално-либерални нагласи.
Политическата идеология остава на заден план
Повечето анкетирани не се определят чрез конкретна политическа идеология. Едва 21,5% заявяват, че имат такава, докато 64,5% посочват, че не се причисляват към идеологическо направление.
Социалните мрежи също имат значимо място в информационната среда на младите. Според проучването 32,2% използват TikTok като източник на информация — дял, по-висок от този на младежите, които заявяват ясна политическа самоидентификация.
Сред участниците, които се определят политически, разликата между ляво и дясно е малка. Общо 7,6% от всички анкетирани се позиционират вдясно, а 7,3% — вляво.
Данните се различават от тези за младите хора в Европейския съюз. Според проучване на фондация TUI от 2025 г. 32% от младите европейци се определят като леви, а 19% — като десни.
В рамките на Западните Балкани се наблюдават и различия между половете. Сред жените, които заявяват политическа идеология, 40,8% се определят като леви или с леви убеждения. При мъжете с подобна самоидентификация 41,3% посочват десни възгледи.
Традиционните ценности продължават да имат силно влияние
Запазването на традициите е важно за 81,1% от участниците в изследването. Други 78,5% смятат, че националната идентичност трябва да бъде съхранена дори в условията на глобализация.
Според авторите тези резултати поставят под въпрос очакването, че свободният достъп до интернет и международните контакти непременно ще отслабят традиционните нагласи. Семейството продължава да играе съществена роля и в ежедневието на младите: 68,4% живеят с родителите си.
Бракът също остава предпочитан модел на партньорство. За 42,3% от анкетираните той е най-желаната форма на връзка, като сред хората над 25 години този дял достига 50%. Най-важното качество, което младите търсят у партньора си, е лоялността — посочена от 64,8%.
Участници във фокус групите обясняват, че възгледите им са повлияни както от личните им разбирания, така и от семейството и средата, в която живеят.
Млад участник от сръбската общност в Косово описва поколението си като намиращо се между традиционните и прогресивните ценности, но по-склонно към първите заради влиянието на общността. Ученик от Албания също отбелязва, че консервативните нагласи сред връстниците му остават силни, най-вече заради възпитанието и семейната среда.
Подкрепата за равенство зависи от конкретния въпрос
Изследването показва широко одобрение на принципа за равни права независимо от етническия произход. На това мнение са 83,2% от анкетираните.
По отношение на равенството между половете 70,8% смятат, че разширяването на възможностите за жените е подобрило живота на обществото като цяло. В същото време 51,7% са на мнение, че мерките за равенство дават на жените специално отношение, а не осигуряват равнопоставеност. Сред жените делът на споделящите това виждане е 51%.
Най-ниска е подкрепата за равните права на ЛГБТИ хората. Общо 47,2% подкрепят равноправието независимо от сексуалната ориентация, докато 29% се противопоставят на него. Това е най-високият дял на несъгласие сред разглежданите в проучването въпроси.
Коментарите на участниците във фокус групите показват, че част от младите разграничават личното си отношение към ЛГБТИ хората от готовността си публично да подкрепят техните права. Ученик от Северна Македония например заявява, че приема хората според личните им качества, но не би участвал в шествия за правата им.
Разликите между младите мъже и жени са ограничени
За разлика от тенденциите, наблюдавани в някои други общества, изследването в Западните Балкани не установява рязко идеологическо разделение между младите мъже и жени.
И двете групи показват сходни нагласи по отношение на традициите, семейството и икономическите въпроси.
Най-видима е разликата при отношението към равните права на ЛГБТИ хората. Напълно против тях са 22,9% от момчетата спрямо 13,5% от момичетата. По останалите разглеждани теми различията между половете обикновено са под четири процентни пункта.
По-високи данъци срещу по-добри обществени услуги
В икономическата сфера младите демонстрират подкрепа за политики, които обикновено се свързват със социалната държава. Общо 67,5% са съгласни с по-високи данъци, ако това гарантира равен достъп до качествени обществени услуги. Подкрепата за универсален базов доход достига 56,7%.
Тези резултати допълват картината на поколение, което съчетава консервативни възгледи за семейството и идентичността с очаквания към държавата за по-добро здравеопазване, образование и социална защита.
Участник във фокус група в Косово описва добрата държава като такава, която осигурява стабилност, качествено здравеопазване, силна икономика, социална защита, отбранителни способности и добро образование.
Подкрепа за демокрацията
Общо 79,7% от анкетираните смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, включително онези, които подкрепят това твърдение в известна степен. В същото време 60,9% искат по-голямо участие на гражданите във вземането на решения чрез пряка демокрация.
Работещите институции са ключови за доверието на младите
Резултатите очертават поколение, чиито възгледи не се вписват лесно в традиционното разделение между ляво и дясно. Младите в Западните Балкани държат на семейните и националните традиции, но същевременно очакват държавата да осигурява качествени обществени услуги и социална сигурност.
Според анализа основното предизвикателство пред политическите сили е да отговорят на практическите очаквания на това поколение. Доверието му зависи не само от идеологическите послания, но и от това дали институциите работят ефективно, предоставят достъпни услуги и носят отговорност за решенията си.
