Всяка година в последната неделя на март преместваме стрелките с един час напред и преминаваме към лятното часово време. Промяната идва с настъпването на пролетта и носи със себе си по-дълги и светли вечери. Денят постепенно се удължава, а усещането за повече светлина след края на деня е сред най-осезаемите ефекти от тази сезонна промяна.

Тази година промяната ще се случи на 29 март (неделя), когато в 03:00 часа часовникът се премества с един час напред. Така ще преминем към лятното часово време, което ще остане в сила до последната неделя на октомври, когато отново се връщаме към зимното (астрономическо) време.

Един от положителните ефекти от тази промяна е, че по-голямата част от светлата част на денонощието съвпада с времето, в което хората са най-активни. Денят постепенно се удължава - стъмва се по-късно, а слънцето изгрява по-рано, около 5 часа, което създава усещане за повече време през деня.

Практиката за смяна на часовото време обаче е подложена на сериозни критики заради възможното ѝ въздействие върху здравето на част от хората.

Тази промяна влияе върху биологичния часовник и при някои може да предизвика дискомфорт.

Някои изследвания отчитат увеличение с около 24% на случаите на инфаркт в понеделника след пролетната смяна, както и ръст от около 8% на риска от исхемичен инсулт през първите два дни след преместването на стрелките.

По-леките негативни ефекти включват още нарушения в кръвното налягане, безсъние, умора, депресивни състояния и тревожност, както и храносмилателни проблеми.

Смяната на часовото време се свързва и с повишен риск от пътни инциденти и трудови злополуки, причинени от недоспиване и умора.