Взеха ли още една федерация на Пеевски?

Българската тежка атлетика отново е там, където никой не иска да я вижда. Не при световните рекорди на Карлос Насар, не при европейските титли на Ангел Русев и не при славните години, които превърнаха щангите в един от най-успешните български спортове. Отново се говори за пари, задължения, съдебни спорове, ръководства и състезатели, които вместо да мислят единствено за подготовката си, трябва да питат дали изобщо ще имат нормални условия за нея.

Поводът този път дойде от шесткратния европейски шампион Ангел Русев. На 14 септември той публично попита какъв е планът за подготовката за Световното първенство в Китай. До шампионата остава около месец и половина, а според него няма яснота за средства и лагери. БНТ също съобщи, че липсата на финансиране поставя под въпрос нормалната подготовка на националите.

На пръв поглед това е просто поредна глава от дългогодишния хаос в българските щанги. Ако обаче се върнем назад, картината става много по-интересна.

Появата на Пеевски

В края на януари 2025 г., когато Българската федерация по вдигане на тежести е затънала в огромни задължения, Стефан Ботев намира човек, който да помогне за нейното спасяване – Делян Пеевски.

Федерацията има дългове за над 1 млн. лева и е стигнала до състояние, при което оцеляването ѝ е поставено под въпрос. Тогава Ботев започва публично да говори за финансовата подкрепа на лидера на "ДПС – Ново начало". В следващите месеци името на Пеевски постепенно се превръща в постоянна част от разговорите за щангите.

През октомври 2025 г., непосредствено след поредния огромен успех на Карлос Насар, Ботев стига още по-далеч. Според него без Пеевски нямало да има тези резултати от световни и европейски първенства и именно лидерът на ДПС бил причината федерацията да бъде успешна през годината.

Само че тогава идва един сериозен проблем.

Най-голямата звезда на българските щанги казва нещо съвсем различно.

Насар: От федерацията – нула лева

Карлос Насар реагира остро на опита успехите му да бъдат обвързани с финансовата помощ към федерацията.

Трикратният световен шампион заявява, че за подготовката си през годината е изразходвал около половин милион лева, но не е получил средства от федерацията. Парите, по думите му, са осигурени от неговите лични спонсори.

Това е ключов момент.

От едната страна стои президентът на федерацията, който твърди, че Пеевски практически е спасил българските щанги и е една от причините за успехите им. От другата е Карлос Насар, който казва, че подготовката за собствената му световна титла не е била финансирана от федерацията.

Точно тогава се появява и една снимка.

Снимката, която каза повече от думите

На 15 октомври 2025 г. пресцентърът на ДПС разпространява кадър от среща между Делян Пеевски и Карлос Насар.

В официалното съобщение се казва, че Пеевски е изразил "пълната си подкрепа" за световния шампион и че двамата са разговаряли за развитието на българските спортисти.

Самата среща не доказва нищо повече от това, че двамата са разговаряли и са се снимали. Контекстът около нея обаче я превръща в един от най-любопитните моменти в цялата история.

Само часове след разпространяването на кадъра Насар се чувства длъжен публично да обясни защо е бил там.

Той категорично заявява, че е далеч от политиката и не желае срещата му да бъде тълкувана като политическа подкрепа или одобрение. Още по-интересно е друго – Насар определя срещата като един от "компромисите", които е направил, защото протяга ръка към Българската федерация по вдигане на тежести.

Думата "компромис" сама по себе си говори достатъчно.

Проблемът никога не е бил в това, че един спортист се е снимал с политик. Спортистите се срещат с министри, президенти, премиери и партийни лидери постоянно. Проблемът започва, когато най-добрият състезател в държавата трябва публично да обяснява, че снимката му не означава политическа подкрепа, докато президентът на неговата федерация представя същия политик като човек, без когото организацията практически не може да съществува.

Пари има, но при кого?

Най-сериозният въпрос идва няколко месеца по-късно.

През март 2026 г. Стефан Ботев обяснява пред NOVA как функционира помощта, свързвана с Пеевски. По думите му средствата не влизат в редовния бюджет, а в отделна сметка, от която се обслужват старите задължения към кредитори. Посочената от него сума е около 30 000 лева месечно.

Но далеч по-интересна е следващата част от думите му.

Ботев заявява, че ако той не е президент на федерацията, средствата от Пеевски няма да продължат да постъпват и че когато вече не е на поста, постъпления няма.

Тук вече въпросът престава да бъде само спортен.

Когато частен дарител или спонсор помага на една федерация, нормалната логика предполага, че помощта е насочена към организацията, спорта и състезателите. Когато обаче самият президент на федерацията казва, че помощта зависи от това дали именно той стои начело, възниква напълно резонен въпрос – към федерацията ли е тази подкрепа, или към определено управление на федерацията?

Това не доказва, че Пеевски контролира Българската федерация по вдигане на тежести. Но със сигурност дава основание да се пита доколко една национална спортна организация може да бъде независима, когато част от финансовото ѝ оцеляване се свързва с отношенията между политик и конкретен председател.

Ботев си тръгва, но Пеевски остава

На 15 декември 2025 г. клубовете решават да сменят управлението.

Олимпийският шампион Асен Златев печели изборите за председател с 21 гласа срещу 10 за Стефан Ботев. Карлос Насар също присъства на събранието и подкрепя промяната.

Логично би било с отстраняването на Ботев темата "Пеевски" също да приключи.

Не се случва точно това.

Още след избирането си Асен Златев изразява надежда спортът да не загуби финансовата помощ от Делян Пеевски и заявява, че би разчитал на подобна подкрепа.

Президентът се сменя.

Името на човека, от когото се очакват пари, остава същото.

И точно тук се появява големият въпрос – как един от най-успешните български спортове се оказа в положение, при което независимо кой е председател на федерацията, разговорът за неговото финансово бъдеще неизменно стига до Делян Пеевски?

Месеци блокада

Изборът на Асен Златев също не слага край на проблемите.

Решенията на Общото събрание са атакувани в съда, което блокира нормалната работа на федерацията. На 12 август 2026 г. Софийският градски съд отхвърля жалбата срещу вписването на Златев и новото ръководство като неоснователна. Към този момент решението все още подлежи на обжалване.

БТА съобщава и нещо още по-сериозно – работата на федерацията е била блокирана в продължение на месеци, включително заради непредадения финансов отчет за 2025 г. Това създава трудности около участието на националите на Европейското първенство и поражда въпроси за Световното в Китай.

И така стигаме до септември.

Минаха избори.

Минаха съдебни дела.

Минаха обещания за спасение.

Минаха снимки.

Минаха политически декларации за подкрепа.

Но състезателите отново питат едно и също – има ли пари за подготовка?

Тогава кой всъщност спаси щангите?

Точно тук трябва да се върнем към думите от 2025 г., че Делян Пеевски е спасил федерацията.

Безспорно е, че към тежката атлетика е насочвана финансова помощ, свързвана публично с него. Безспорно е и че федерацията е имала огромни дългове и отчаяно се е нуждаела от средства.

Но ако една година и половина по-късно националните състезатели отново нямат яснота за лагерите си преди световно първенство, логично възниква въпросът какво точно е било спасено.

Дълговете?

Управлението?

Определени кредитори?

Или българските щанги като работеща система?

Защото последното трудно може да бъде заявено, докато европейски шампиони публично питат как изобщо ще се подготвят.

Спорт или политическо влияние?

Само по себе си няма нищо нередно частно лице да финансира спорт.

Напротив. Българските клубове и федерации имат огромна нужда от спонсори и дарители, а държавното финансиране далеч невинаги е достатъчно за спорт на световно ниво.

Но има огромна разлика между спонсорство и зависимост.

И когато ръководител на федерация заявява, че пари ще има само ако именно той управлява, когато световният шампион определя среща с политик като "компромис", когато след смяната на ръководството новият председател също се надява на същата политическа финансова подкрепа и когато всичко това се случва в организация с огромни дългове и постоянни управленски кризи, въпросите са неизбежни.

Не можем да заявим като факт, че Делян Пеевски "притежава" или управлява Българската федерация по вдигане на тежести.

Няма доказателство за подобно твърдение.

Но можем и трябва да попитаме защо името на един политически лидер се оказва толкова дълбоко вплетено във финансовото оцеляване на независима спортна федерация.

И защо президенти идват и си отиват, докато човекът, към когото всички гледат за пари, остава един и същ.

А спортистите?

Най-абсурдното е, че в цялата тази история хората, които реално печелят медалите, остават някъде на заден план.

Карлос Насар трябва да обяснява откъде идват парите за неговата подготовка.

Ангел Русев трябва публично да пита дали ще има лагер.

Състезателите трябва да следят съдебни решения, финансови отчети, избори за председател и битки между ръководители.

А това е спорт, който България не просто разбира.

Това е спорт, в който България исторически е била световна сила.

Затова големият проблем не е снимката на Карлос Насар с Делян Пеевски.

Не е дори дали Пеевски е дал 100 000, 30 000 месечно или друга сума за погасяване на дългове.

Проблемът е моделът.

Модел, в който една федерация първо се довежда до финансов ръб, след това се появява политически спасител, после този спасител се превръща в аргумент във вътрешната борба за власт, а накрая състезателите отново остават да питат кой ще плати подготовката им.

Взеха ли още една федерация на Пеевски?

Отговорът засега не може да бъде категорично "да".

Но фактът, че изобщо има достатъчно основания този въпрос да бъде зададен, е може би най-големият проблем на българските щанги.