Въпреки благоприятните водни ресурси страната ни е сред държавите с най-сериозни затруднения при достъпа до чиста и безопасна вода
Анализ на водния стрес в Европа показва сериозни различия между отделните държави на фона на поредното лято с екстремни горещини на континента. Макар в Европейския съюз да се използват едва 5,8% от наличните сладководни ресурси - включително ледници, подземни води, реки и езера, потреблението на вода остава сериозно предизвикателство, а разликите между страните са значителни.
Данните поставят България сред държавите с най-благоприятни водни ресурси. Въпреки това страната е и сред тези, които изпитват най-сериозни затруднения с достъпа до чиста вода.
Най-сериозен воден стрес според статистиката се отчита в Кипър и Гърция. Именно това стои зад усилията на Атина да договори възможно най-големи количества вода от България. Остава обаче въпросът дали страната ни може да си позволи да се разделя с толкова ценен ресурс.
Предупредителният праг за воден стрес се достига, когато една държава използва 20% от наличните си водни ресурси. На този фон Кипър се намира в постоянен извънреден режим - според данни на Евростат и Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) страната използва 72% от сладководните си ресурси, а през летните месеци този дял достига 92%.
В началото на годината властите призоваха жителите да намалят дневното си потребление на вода с 10%, което се равнява на около две минути потребление. Наред с това бързото увеличаване на населението допълнително натоварва водните ресурси. За да осигури необходимите количества питейна вода преди туристическия сезон, правителството работи по изграждането на инсталации за обезсоляване. Междувременно отиващото си кипърско председателство на Съвета на Европейския съюз определи справянето с водната криза като един от основните си приоритети.
След Кипър по годишно потребление на вода се нарежда Малта, където се използват 33% от наличните водни ресурси. С настъпването на летния сезон натискът върху запасите значително нараства и нивото на воден стрес достига 67%.
Подобна тенденция се наблюдава и в редица други държави. През летните месеци в предупредителната зона попадат още Гърция с 37% използване на водните ресурси, Румъния с 34%, Португалия с 31%, Италия с 27% и Испания с 26,5%.
Недостигът на водни ресурси се очертава като едно от най-сериозните предизвикателства пред Европа. По данни, цитирани от Европейския парламент, 2,2 милиарда души по света нямат достъп до безопасна питейна вода, а 3,5 милиарда живеят без водоснабдяване. Според институцията водата все по-често се превръща в средство за политически натиск и дори в оръжие по време на конфликти, каквито примери са войната в Украйна и ситуацията в Близкия изток.
Затова Европейският парламент настоява Европейският съюз да засили външната си политика в сферата на управлението на водните ресурси, да включи рисковете, свързани с водата, в мерките за предотвратяване на конфликти и да разшири сътрудничеството при управлението на споделените водни ресурси. Сред отправените призиви са още осигуряването на достатъчно финансиране в следващия бюджет на ЕС и търсенето на отговорност за умишлени атаки срещу водната инфраструктура по време на конфликти.
С недостиг на вода от едва 0,9% България се нарежда сред държавите с най-благоприятни показатели, сочат официалните данни. Освен това страната ни е най-южно разположената в Европа с толкова ниско ниво на воден недостиг, докато останалите държави с подобни резултати се намират по на север.
В другия край на класацията са държавите с най-сериозен недостиг на вода. Освен Кипър и Малта, сред тях са още Румъния с 47,4% и Гърция с 13,2%.
Въпреки достатъчните водни ресурси, България изпитва сериозни затруднения с достъпа до чиста вода. Според Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) изменението на климата и зачестяващите суши вероятно ще увеличат „честотата, интензивността и въздействието“ на недостига на вода поне до 2030 г. В друг свой доклад - „Прегряти и недостатъчно подготвени“ - агенцията посочва, че близо един на всеки 10 жители на ЕС изпитва затруднения с достъпа до достатъчно безопасна и чиста вода. Най-засегнати са Кипър с 36,5% и Гърция с 31,5%, а непосредствено след тях се нарежда България с 27%.
Данните очертават необичайна картина. Макар да са сред държавите с най-сериозни затруднения при достъпа до чиста вода, България, Унгария, Хърватия и Ирландия не отчитат високи нива на използване на наличните сладководни ресурси. Това насочва към извода, че причината вероятно не е толкова в недостига на вода, колкото в остарялата и недостатъчно поддържана инфраструктура и слабостите на системите за водоснабдяване.
Същевременно, макар да изпитват затруднения с използването на прясна вода, Франция, Португалия и Испания се справят по-добре с осигуряването на чиста и безопасна вода. Делът на хората, които срещат подобни затруднения, остава под средното за Европейския съюз ниво от 9%.
