Решение на Съда на ЕС дава тази възможност на държавите членки, но експертите спорят дали мярката ще направи пътищата по-безопасни
Държавите в Европейския съюз вече могат сами да решават дали да забранят функциите в навигационните приложения, които показват местоположението на камери за скорост, радари и полицейски проверки.
Решението на Съда на ЕС обаче не означава автоматична забрана във всички държави членки. Всяка страна трябва самостоятелно да прецени дали да въведе подобно ограничение в националното си законодателство.
Според бившия директор на КАТ Алексей Кесяков темата трябва да бъде подложена на обществено и експертно обсъждане.
„Решението не казва, че националните законодателства трябва задължително да въведат подобна мярка“, подчерта той.
По думите му пътният контрол не създава проблеми за водачите, които спазват закона, а е насочен към нарушителите.
„Всеки ден стават тежки пътнотранспортни произшествия именно заради неспазване на правилата. Ако участниците в движението ги спазват, няма причина да се притесняват от камерите и полицейския контрол“, заяви Кесяков.
Автомобилният състезател Румен Дунев също смята, че водеща трябва да бъде безопасността на добросъвестните шофьори. Той посочи, че засиленият полицейски контрол в България през последните месеци е стъпка в правилната посока.
Експертът по киберсигурност Кирил Григоров защити различна позиция. Според него навигационните приложения често карат водачите да намаляват скоростта и така могат да допринесат за по-безопасно движение.
Той припомни, че шофьорите са си подавали сигнали за полицейски патрули с примигване на фаровете много преди появата на дигиталните навигации.
Ако България реши да въведе забрана, няма да е необходимо приложенията да бъдат блокирани изцяло. Технически е възможно разработчиците да изключат само предупрежденията за камери, радари и проверки на територията на страната, обясни Григоров.
Предстои българските власти да решат дали подобна мярка ще бъде обсъдена и предложена у нас.
