Бившият зам.-ректор разкритикува силовият апарат за това, че предприема мерки със закъснение
„Чувал съм за „Кръв и чест“, но не познавам организацията в подробности“, призна в ефира на NOVA бившият заместник-ректор на Академията на МВР доц. д-р Милен Иванов. Коментарът му последва акцията в Пловдив, при която бяха задържани членове на международната неонацистка организация, а на част от тях бяха повдигнати обвинения за подстрекаване към омраза, насилие и дискриминация.
Експертът напомни, че присъствието на такива структури в България датира още от началото на века.
Иванов подчерта, че казусът е много по-мащабен и обхваща голям брой формации с крайно десни възгледи. Той отбеляза, че макар това да буди изненада, числеността на подобни групи у нас е сериозна, като посочи ежегодния „Луков марш“ като ярък пример за проявление на същата идеология.
Специалистът обаче обърна внимание, че само по себе си четенето или притежанието на радикални книги не е подсъдимо. По думите му „няма нищо престъпно в наличието на подобна литература. Все пак има и свобода на словото. И е по-добре гражданите да са запознати с такава литература, отколкото тя да се забранява“.
Криминалният момент настъпва тогава, когато идеите прераснат в координирана дейност. Иванов обясни, че ако отделен индивид държи подобни книги у дома си, това не представлява заплаха. „Но когато има група, която е организирана около такава идеология, тогава вече нещата стават опасни за държавата и за обществото“, предупреди той.
Бившият зам.-ректор разкритикува силовият апарат за това, че предприема мерки със закъснение. Според неговото виждане специалните служби и държавните органи са длъжни да държат под око тези общности още от момента на тяхното възникване.
Въпреки това той припомни, че демократичните принципи за защита на сдружаването и изразяването ограничават възможностите на властта да налага забрани единствено заради нечии убеждения.
„Ако тръгнем да ограничаваме свободното говорене и свободното сдружаване, отиваме в другия край на махалото“, коментира той, допълвайки че престъплението се заражда тогава, когато думите преминат в реални дела.
В заключение експертът направи важно разграничение между разпространяването на идеи и призивите за радикални прояви. Той дефинира, че докато проповядването има за цел да моделира начина на мислене на хората, то подбуждането дава директни указания за конкретни физически действия за постигането на определена цел.
