Организацията не е крайно радикална, смята той
„Групи, които се представят като „ловци на педофили“, се появяват в интернет още около 2020 г. и могат да се превърнат във форма на радикализация на деца и младежи". Това заяви експертът по киберсигурност Явор Колев в ефира на Нова телевизия. По думите му подобни онлайн общности дават на младите хора усещане за принадлежност и одобрение.
Той разказа, че по време на кампании, свързани с безопасността в интернет, е посещавал училища и е виждал интереса на учениците към подобни групи. „Виждал съм как младежите се възхищават на групата на Ален и това се доказа след жестокото убийство в Пловдив“, посочи експертът.
Според Колев МВР трябва да промени подхода си към киберпрестъпността и да разполага с обучени служители във всяко районно управление, които да могат да работят по такива случаи.
Той подчерта, че сексуалните престъпления срещу деца са сред най-тежките престъпления, но разследването им трябва да бъде поверено на подготвени професионалисти, а не на самите деца. По думите му различни субкултури и радикални движения все по-често намират място в интернет, където могат да привличат и вербуват младежи. Колев припомни, че още през 2001 г. е разследвал организацията „Кръв и чест“.
Коментарът му идва на фона на информацията за задържани 18 души, за които се проверява дали са свързани с организацията. „Организацията не е крайно радикална, но ако не се установи насилие, разследването може да приключи по административен ред“, обясни той. По думите му разпространяването на нацистки идеи е наказуемо, но самата организация „Кръв и чест“ не е забранена.
Колев допълни, че преди години е съществувал български сайт на организацията, който е бил закрит след разследване.
Експертът предупреди, че децата вече не са единствено жертви на престъпления онлайн, а все по-често могат да бъдат въвлечени и като извършители. Според последния доклад на Европол сред нарастващите рискове са разпространението на наркотици, вербуването на деца за извършване на киберпрестъпления и използването им за различни незаконни дейности.
Ключова според Колев е ролята на родителите. Те трябва да ограничават достъпа до неподходящо съдържание, да следят времето пред екраните и да използват възможностите за родителски контрол. Тези инструменти обаче са по-ефективни при по-малки деца и значително по-трудно се прилагат при тийнейджъри. „Трябва да изградим връзка с детето си, да разберем с какви хора се среща и да го убедим, че няма да го накажем, когато извърши нещо нередно в интернет, а че ще решим проблема заедно“, заяви Колев.
Той призова за изграждане на доверие между деца и родители. Децата да бъдат обучавани да пазят личните си данни и да сигнализират на родителите си при проблем или когато станат свидетели на престъпление.
Колев коментира и идеята за забрана на социалните мрежи за деца под 16 години. Според него подобна мярка сама по себе си няма да е достатъчна, защото ограниченията могат лесно да бъдат заобиколени.
