Експертът Петър Чолаков посочи като възможни причини още навигационен проблем или техническа неизправност, но подчерта, че все още е твърде рано да се правят категорични изводи
Дронът, който падна вчера сутринта край Кардам, вероятно е напуснал предварително зададения си маршрут заради заглушен сигнал, навигационен проблем или техническа неизправност. Това заяви тази сутрин пред БНТ Петър Чолаков, съпредседател на Сдружението „Българска отбранителна индустрия“. Той посочи, че стандартните радарни системи могат да изпитват затруднения при засичането на подобни безпилотни апарати.
„Според мен има три основни сценария, по които може да разсъждаваме. Естествено е твърде рано да се спираме на един от тях, но най-логично е да има отклонения от първоначално зададения маршрут“, отбеляза той.
По думите на Чолаков дроновете в зоните на настоящите бойни действия са подложени на интензивна радиоелектронна борба. Той посочи, че заглушаването на сигнала или намесата в навигационните системи могат да доведат до загуба на позицията на безпилотния апарат и последващо отклоняване от курса.
„Защото вие знаете, че при тези бойни действия в момента има много интензивна среда за радиоборба, радиоелектронна борба, именно срещу дроновете. И за това много често се получава заглушаване на сигнала, подмяна на навигационните системи. И така един безпилотен апарат може да загуби първо своята навигация, своето местоположение и от там да тръгне в определена посока.“
Според експерта характеристиките на конкретния летателен апарат са сред факторите, които определят доколко лесно може да бъде засечен.
„Първо, това са дронове, които могат да летят сравнително ниско, което ги прави по-трудни за откриване от стандартните радарни системи. Техният радарен отпечатък е малък и големите радарни системи са проектирани принципно за по-големи летателни апарати.“
Чолаков определи като тревожен факт това, че подобен дрон е успял да премине през две натовски държави, без да бъде открит. По думите му обаче подобна ситуация не трябва непременно да се приема като нещо необичайно.
Инцидентът предизвика безпокойство сред жителите в района, тъй като дронът е паднал в близост до газова инфраструктура. Чолаков подчерта, че при подобни ситуации от значение е да бъде установено какъв е бил летателният апарат и каква е била целта му:
„Принципно има два вида такъв тип дронове. Едните са военни дронове, които се използват за наблюдение за определена такава информация, която има стойност за разузнаването. Вторите тип дронове са т. нар. въоръжени дронове. Това могат да бъдат големи и по-малки дронове, на които се слагат определени взривателни устройства.“
Въоръжените дронове, по думите на експерта, могат да бъдат използвани за извършване както на диверсии, така и на нападения. Той обаче уточни, че все още няма достатъчно информация, за да се определи със сигурност какъв е бил апаратът, паднал край Кардам.
„Не мога да кажа със сигурност какъв тип е бил този дрон, но винаги такива дронове са предпоставка за опасност и едва ли трябва да тръгваме в посока, че това е нападение, което има определен фокус. Трябва да се анализира.“
Най-вероятната хипотеза според Чолаков остава тази за дрон, отклонил се от курса си. Все по-активното използване на безпилотни системи във военните действия и развитието на технологиите поставят и въпроса за готовността на България да реагира при подобни заплахи. По думите му страната все още има какво да наваксва при внедряването на нови технологии, въпреки че в модернизацията на Българската армия се отчита положителна динамика.
