M916 Bellis е построен през 80-те години на XX век от белгийския консорциум Tijdelijke Vereniging Mercantile Béliard (TVMB)
Част от военноморската история на Белгия от 30 октомври продължава да живее и да защитава български териториални води след сключено споразумение между България, Белгия и Нидерландия за даряване на общо 7 кораба минни ловци клас Tripartite, които ще бъдат заменени с изцяло ново поколение многофункционални кораби за противоминна борба от програмата rMCM (replacement Mine Counter Measures).
Документът за предаване на кораба от Военноморските сили на Кралство Белгия и приемането му от Военноморските сили на Република България беше подписан от белгийския национален директор по въоръженията генерал-лейтенант Бернард Фалег и от контраадмирал Кирил Михайлов.
M916 Bellis е построен през 80-те години на XX век от белгийския консорциум Tijdelijke Vereniging Mercantile Béliard (TVMB) с участие на корабостроителниците в Остенде и Рупелмонде. В продължение на близо четири десетилетия той е част от противоминните способности на белгийските военноморски сили и участва в операции и учения на НАТО в европейски води.
С документ за предаване на кораба, подписан от белгийския национален директор по въоръженията генерал-лейтенант Бернард Фалег и от контраадмирал Кирил Михайлов на пристанището в Зеебрюге, минният ловец ще бъде пребазиран в Бургас.
Историята на Bellis започва с белгийско-нидерландско-френското сътрудничество за създаване на ново поколение минни ловци, програмата Tripartite. Тя е разработена през 70-те години, когато трите държави решават да обединят индустриалните си и военноморски възможности. Целта е създаването на специализирани кораби, способни да откриват и идентифицират морски мини, без да излагат екипажа и плавателния съд на излишен риск.
Белгийският корабостроителен сектор участва в изграждането на корабите, а конструкцията им се отличава с едно особено важно решение – корпус от стъклопластов композит (GRP – Glass Reinforced Plastic). Сайтът marinebelge.be пояснява, че този материал има много ниска магнитна сигнатура, което е съществено предимство при операции в минни полета, където част от мините се задействат от магнитното поле на преминаващ кораб.
Bellis е сравнително малък военен кораб, но е проектиран за специфична и изключително сложна задача – откриване, класифициране и унищожаване на морски мини.
Особено интересна е системата за маневриране. Освен основния дизелов двигател корабът разполага с два електрически двигателя с активни рулеви устройства и допълнително носово задвижване /подрулващо/. Това позволява прецизно движение при ниски скорости по време на противоминни операции.
В оборудването му влизат: два самоходни противоминни апарата P.A.P. с подводни заряди; дистанционно управляван подводен апарат; сонар за откриване и класифициране на мини; навигационни и радиолокационни системи; оборудване за водолазна група. Корабът разполага и с две картечници калибър 50 и едно 20-милиметрово оръдие.
Корпусът от стъклопласт и смола е специално разработен за ниска магнитна сигнатура и устойчивост на механични въздействия. Bellis има и система за филтриране и свръхналягане, осигуряваща защита срещу ядрени, биологични и химически заплахи.
Историята на корабостроителницата, участвала в изграждането на M916 Bellis, е интересна сама по себе си. Тя е част от индустриалната история на белгийското крайбрежие и на пристанищата Антверпен и Остенде. Длъжни сме да направим едно важно уточнение Bellis не е построен в една-единствена традиционна корабостроителница, а от консорциум като производството на корпуса и окончателното оборудване са извършени на различни места.
Историята на Béliard започва през 1877 г., когато френският корабен инженер Гюстав Белиард (Gustave Béliard) основава предприятие за корабостроене и ремонт в Антверпен. Първоначално компанията се занимава основно с ремонт на кораби, но постепенно разширява дейността си.
Остенде е мястото, където започва строителството и има дълга корабостроителна традиция. Предприятието Béliard-Crighton е основано като подразделение на антвeрпенската компания и се превръща в най-голямата следвоенна корабостроителница в града. Между 1945 и 1983 г. там са построени 132 кораба. Основната продукция включва стоманени риболовни траулери. Изграждат се и кораби за военноморските сили. През 1973 г. територията на предприятието достига 4,5 хектара. Впоследствие корабостроителницата се специализира и в нова технология – изграждането на корпуси от стъклопласт, подсилен с полиестерна смола. Именно тази технология е избрана за минните ловци от класа Tripartite. През 1982 г. в Остенде е изградено специализирано производствено съоръжение за работа с тези композитни материали. Втората важна локация е Рупелмонде (Rupelmonde) край река Шелда. Тук се извършва значителна част от оборудването на корабите след изработването на композитните корпуси в Остенде.
През 80-те години европейската корабостроителна индустрия е изправена пред сериозни структурни проблеми. Намалява броят на поръчките, конкуренцията се засилва, а разходите за производство нарастват. Béliard също е засегната. През 1989 г. е предприет план за преструктуриране и диверсификация. Компанията се опитва да използва натрупания опит в производството на композитни конструкции за други индустрии. Сред новите направления са: корабни ремонти и модернизации; разработване на високоскоростни пътнически кораби; производство на специализирани вътрешни облицовки за обществения транспорт с високи изисквания за пожарна безопасност. Въпреки усилията през 1994 г. Béliard Polyship изпада в несъстоятелност поради липса на нови поръчки. Между 1983 и 1990 г. предприятието е построило общо 10 минни ловци от стъклопласт за белгийския флот.
На 26 април 1989 г. Bellis успява да открие останките на белгийския риболовен кораб Тил Ойленшпигел, изчезнал 6 седмици по-рано в Ирландско море. Това е един от ранните документирани примери за използването на специализираните му способности при извънредно лоши метеорологични условия извън непосредственото противоминно предназначение.
На 8 юни 1999 г. Bellis и друг белгийски минен ловец – Aster, се насочват към Адриатическо море след участие в учения в Средиземно море. Задачата им е да откриват и обезвреждат бомби и други боеприпаси, останали в морето след военни полети на НАТО. Според историческия архив на белгийския флот целта е неутрализирането на приблизително 150 боеприпаса.
През 2003 г. се присъединява към постоянната противоминна група на НАТО в Южна Европа. По време на мисията корабът оперира в международна група с кораби от Нидерландия, Тунис, Германия и Гърция. По време на мисията корабът оперира в международна група с кораби от Нидерландия, Тунис, Германия и Гърция.
Между 28 юни и 3 юли 2005 г. Bellis участва заедно с белгийските кораби Westdiep и Godetia в международния военноморски парад Trafalgar 200 International Fleet Review край Портсмут. В събитието участват стотици кораби от 36 държави. То е посветено на 200-годишнината от победата на британския адмирал Хорацио Нелсън при Трафалгар през 1805 г.
2008–2010 г. – подготовка и специализирани учения. През този период Bellis преминава през акустични и магнитни измервания, специализирана подготовка за противоминни операции и учения с белгийските военноморски учебни структури.
На 11 април 2014 г. Bellis се присъединява за три месеца към операции в Балтийско море; международно учение; операцията Open Spirit край бреговете на Латвия; посещения в Полша, Литва, Латвия и Естония. Open Spirit е особено важна операция за региона, тъй като е насочена към откриването и обезвреждането на морски мини и невзривени боеприпаси, останали от двете световни войни. За Bellis това е поредното доказателство, че корабът е използван не само за обучение, но и в реалната международна система за морска сигурност на НАТО.
Какво означава историята на Bellis за България?
- Натрупан опит в НАТО. Bellis е участвал в международни противоминни групи, учения и операции в Средиземно и Балтийско море. България получава платформа с история на съвместна работа със съюзнически военноморски сили.
- Проверена специализация. Това не е универсален боен кораб, а специализиран минен ловец. Неговата стойност е в способността да открива и обезврежда морски мини, включително в сложни условия.
- Възможност за продължаване на експлоатацията. Въпреки възрастта си, корабите от класа Tripartite остават използваеми. Именно затова Белгия и Нидерландия могат да ги предадат на съюзник, вместо да прекратят експлоатацията им.
„Днешното прехвърляне има особено значение. Противоминните способности, морското наблюдение и защитата на морските пътища отново се превръщат в ключови елементи от колективните усилия на Европа за гарантиране на сигурността. С предоставянето на кораба на България една доказана оперативна способност се запазва в рамките на НАТО. По този начин укрепваме съюзник, подкрепяме сигурността в Черноморския регион и гарантираме, че инвестициите и експертизата, натрупвани в продължение на десетилетия, продължават да носят полза на Алианса“, казва по време на церемонията белгийският генерал-лейтенант Бернар Фалег.
Споразумението в детайли
За споразумението в детайли разбираме от официални съобщения на белгийските власти, които датират от 2025 година. Ресорният военен министър Тео Франкен също хвърля светлина с изказвания по време на заседание на кабинета по темата и подробности при посещението си на срещата на НАТО в Истанбул това лято. От правителствени стенограми на Брюксел научаваме, че споразумението предвижда България да обучава и украински екипажи, които ще управляват кораби от същия клас. Така инициативата ще допринесе и за укрепването на по-широката регионална морска сигурност. България ще поеме финансирането на поддръжката, възстановяването на оперативната готовност и експлоатацията на корабите. За целта ще бъдат използвани в максимална степен белгийските експертни знания, техническа подкрепа и индустриален опит, за да се запази техният капацитет и да се гарантира готовността им за изпълнение на оперативни задачи. Предвидена е многогодишна финансова рамка за поддръжка на корабите. За всеки от седемте плавателни съд са предвидени до 6 милиона евро, което формира обща максимална стойност от 42 милиона евро. Сумата ще бъде финансирана изцяло от българското Министерство на отбраната.
„Така трябва да изглежда сътрудничеството в отбраната. Оборудването, което заменяме, продължава да бъде полезно в рамките на НАТО. България ще получи кораби, които може да разполага в Черно море, а белгийската ни индустрия ще получи тласък от 24 милиона евро за заетост и високотехнологични договори. По този начин не само укрепваме НАТО, но и собствената си икономика. Конкретно това означава много години на задачи, възможности за износ и укрепване на позицията на белгийската отбранителна индустрия в Европа", казва Тео Франкен по време на едно правителствено заседание през 2025 г.
Белгия вече е предавала кораби на България в миналото, всеки път в конструктивно сътрудничество. От 2009г част от българските ВМС е минен ловец Цибър, също част от програмата Tripartite. България е купила още два миночистача от този клас, но от Нидерландия, Миндор и Струма.
По думите на министъра съвместното сегашно дарение с Нидерландия избягва дипломатическите напрежения, които традиционният модел за продажби и търгове би последвал, и също така предлага прагматично решение на логистичната и правна сложност. Процедурата по продажба би била дълга и несигурна, с рискове от високи разходи за поддръжка или разглобяване на непродадени кораби. Благодарение на дарението, Министерството на отбраната ще спести тези разходи и Военноморските сили ще могат да се съсредоточат върху въвеждането в експлоатация на новото поколение противоминни кораби.
Така историята на един славен белгийски кораб се превръща в разказ за европейското индустриално сътрудничество. Bellis е продукт на една вече изчезнала белгийска корабостроителна структура, която е успяла да създаде специализирана технология за противоминна борба. Почти четири десетилетия по-късно един от нейните продукти продължава службата си в друг европейски флот - българският, само че под името „Бриз“.
