Дъмпинговите цени на китайската стомана бяха посочени като сериозен повод за безпокойство.
Белгийската власт заяви директно на индустриалните компании, че инвестиции и подпомагане ще има само при доказани инвестиции в зелени проекти и следване на плановете за климатична неутралност. Изтекла информация в медиите показа, че дори най-големите, като ArcelorMittal, може да попаднат под ударите на тази наказателна акция.
Преди няколко години стоманодобивният гигант обяви мащабна промяна в инвестиционната си политика и представи нови зелени проекти, сероочистващи инсталации и изграждането на модерни електрически пещи в един от обектите си. Инвестиции за над 2 милиарда евро. Много от тези амбиции останали само на хартия, а заради забавянето фламандското правителство не е превело близо 318 милиона евро под формата на субсидии. Това съобщиха вестник „Де Тейд“ и националната телевизия.
Мотивите на компанията за отлагането били поскъпналите суровини, скокът в цените на материалите, липсата на достатъчно търсене на „зелена“ стомана и високите цени на квотите за въглеродни емисии. Всичко това би довело до ниска възвръщаемост, обяснява изпълнителният директор Фредерик Ван Де Велде и обещава, че поетият през 2021 г. ангажимент остава в сила. От своя страна той е получил гаранция от правителството, че и то ще спази своята част от договора и че субсидиите отново ще започнат да постъпват по банковата сметка на компанията, когато бъдат отчетени конкретни резултати.
„Искаме зелена индустрия във Фландрия, която показва желание за иновации, инвестиции и повишаване на устойчивостта си. Компаниите трябва да са наясно, че държавните ресурси вървят заедно с конкретните инвестиции на терен“, заявява ресорният икономически министър Матиас Дипендале. В неговия ресор са и политиките в областта на иновациите, както и проблемите на индустрията.
По отношение на ArcelorMittal правителството заявява, че след като компанията е избрала поетапен подход към декарбонизацията, ще получава и държавна подкрепа на етапи — както се казва, на час по лъжичка. Дипендале и федералното правителство очакват стоманодобивният гигант да изпълни целта си и да стане климатично неутрален до 2050 г., тъй като от това до голяма степен зависи и националният ангажимент на страната пред Европейската комисия.
Инвестиции и съмнения
Всяка година белгийското правителство отпуска милиони евро на енергоемките компании за екологизиране на производството. Средствата обаче породиха негодувание заради съмненията, че индустрията получава субсидии, без същевременно да намалява емисиите си на CO₂. Имало и множество сигнали, че отпусканите средства не се инвестират по предназначение.
Откъде идват тези пари, преди да стигнат до сметките на индустриалните компании? В началото на август депутати разкриха, че само за тази година сумата възлиза на 270 млн. евро, без да има гаранции, че с тези средства замърсяващите компании, повечето от които са във Фландрия, ще станат по-устойчиви.
Според законодателството на Европейския съюз големите промишлени компании са задължени да закупуват квоти за емисии за всеки тон въглероден диоксид, който отделят.
Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (European Union Emissions Trading System, EU ETS) е въведена през 2005 г. с цел намаляване на емисиите на парникови газове в държавите членки. Тя функционира на принципа „ограничаване и търговия“ (cap and trade) и позволява на компаниите да търгуват с квоти за емисии. Системата обхваща около 45% от емисиите на парникови газове в ЕС. Тя задължава компаниите да разполагат с квоти за всеки тон въглероден диоксид, който отделят. Квотите се придобиват чрез търгове и на вторичния пазар. Големите замърсители са длъжни да отчитат ежегодно количествата емисии, които отделят в атмосферата.
За 20 години от въвеждането на системата за ценообразуване на въглеродните емисии са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. По обещание на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тези средства трябва да бъдат инвестирани в зеления преход, борбата с климатичните промени, научноизследователската и развойната дейност и разработването на нови технологии и иновации.
„Забележете, тази година сумата е 270 млн. евро, а през 2019 г. е била 39 млн. евро. Фламандското правителство хвърля милиони на компании за изкопаеми горива, чиито емисии на CO₂ единствено растат“, коментира през лятото белгийската телевизия VRT, цитирайки депутата от „Зелените“ Амиен Хорх.
Депутатът се разровил в публично достъпните регистри за субсидии. Получил и съответните отговори от ресорните министри, отговарящи за климата и промишлеността. Изводът му бил, че правителството не осигурява достатъчно прозрачност по отношение на разходите. А 80% от средствата се връщали към същите замърсяващи компании.
„Ето защо смятаме, че фламандското правителство субсидира климатичната криза.“ В отговор на критиките фламандският министър Матиас Дипендале (N-VA) заяви, че става дума за система за компенсации, която компаниите могат да използват и която е разрешена от европейското законодателство.
Той посочва, че големите потребители на енергия на практика плащат два пъти. „Те не само трябва да купуват квоти за емисии, но и плащат по-високи цени за енергията. Това е така, защото енергийните компании, които произвеждат електроенергия от газ например, също трябва да купуват квоти за емисии и прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Следователно това не е субсидия, а компенсация. Правим го в името на конкурентоспособността. Нидерландия, Франция и Германия също използват тази система. Ако не го направим, нашите компании ще бъдат в неизгодно конкурентно положение.
Всеки знае колко трудно е положението на нашата индустрия днес. Искаме да запазим тези компании и работните места на хилядите хора, които те осигуряват във Фландрия“, аргументира се министърът.
Стрела към Брюксел
Именно необходимостта от запазване на работните места и местното производство, както и от насърчаване на инвестициите, беше сред основните послания на стоманодобивния гигант по време на поредица от срещи с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
В началото на 2025 г., именно на белгийска земя и в присъствието на представители на енергоемката индустрия, беше обявен Пактът за чиста индустрия. Браншът не беше очарован от него нито тогава, нито впоследствие, като изрази опасения, че документът няма да реши проблемите му и дори може да принуди компаниите да отложат зелените си инвестиции, за да оцелеят.
Това на практика и се случва. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде предупреди, че очаква повече конкретика за това как ще бъдат защитени търговските интереси на компанията в Европа. Докато Брюксел не предприеме мерки в полза на индустрията, компанията ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори може да се стигне до преместване на бизнеса извън Стария континент.
През 2024 г. базираната в Люксембург стоманодобивна компания първа в Европа заговори за необходимостта от спешни мерки, за да не пострада целият сектор на континента. Дъмпинговите цени на китайската стомана бяха посочени като сериозен повод за безпокойство.
Автор: Апостол Апостолов
