Как да сме добрият пример за децата си

В условията на все по-голяма несигурност е важно децата да получат добри ориентири и да бъдат насърчавани да задават въпроси, да се съмняват и да отстояват принципите си, когато една или друга система се опита да смачка мечтите им. Справяме ли се с тази нелека задача, какви грешки допускаме и какви промени са необходими, за да бъдем най-добрите учители, родители и примери на децата си? По темата в БТВ разговарят Мария Брестничка от Националната мрежа за децата, Нели Колева от „Заедно в час“ и Албена Йотова, предприемач в сферата на образователните технологии.

„На прага сме на учебната година, така че най-може би първо да пожелаем на всички една смислена година, защото там, където има смисъл и в общуването, и където и децата виждат, и учителите смисъл в това, което се случва, обикновено образованието е ефективно“, каза Нели Колева.

По думите ѝ разговорите за реформа в образованието продължават от години.

„Образователната реформа, ние сме на нейния праг, откакто аз си спомням въобще разговори за образование. Надявам се, че все някога ще съберем сили да го прекрачим този праг, а не просто да стоим пред него.“

„Когато говорим за реформа на система, обикновено това са сложни процеси и не е едно единствено нещо. Но може би най-важното е най-вече да се съгласим най-накрая, че независимо от това как се сменят правителствата – откакто през последните години, от последните 15-20 години са се сменили 20 души на поста министър на образованието и всеки път стоим на прага и започваме отначало.“

Според нея първата и най-важна стъпка е да има устойчивост независимо от политическите промени. „Може би първата и най-важна стъпка е да се съгласим, че независимо какво се случва в политиката, интересът на децата и на учениците – това е интересът на цялата нация – трябва да бъде воден.“

На въпроса дали последователността и предвидимостта са най-важни за системата, Албена Йотова заяви: „Ще продължим мисълта на дамата. Най-важното е да поставим децата в центъра на всичко, което правим.“ 
„Последователността на реформата също е важна, но аз мятам, че вместо да влизаме в детайли и да разглеждаме само отделни частични решения, трябва да погледнем на ниво система и трябва да видим къде е лостовият механизъм, за да можем да имаме наистина истински решения.“

„Училището трябва да е място, на което децата живеят добре“
Мария Брестничка подчерта, че преди всичко трябва да има яснота какво обществото очаква от образователната система.

„Това, което си мисля аз, е, че да, със сигурност трябва да имаме съгласие какво всъщност искаме от образователната система. Защото когато и да питаме, независимо дали е учител, родител, предприемач или учениците, всеки един ще ни каже, че да, искам от училища да излизат можещи, знаещи, сигурни, уверени в себе си хора, които да бъдат най-успешните възрастни, които могат да станат.“

По думите ѝ обаче големият въпрос е защо това не се случва. „Сега, големият въпрос е защо това не се случва. От миналата седмица, мисля, че резултатите от ПИЗА ги дъвкахме безкрайно много. Аз бих казала три неща.“

На първо място тя постави сигурността на децата в училище.

„Първо, училището, първо и преди всичко, трябва да е място, на което децата живеят добре. Ако ПИЗА ни казва, че всяко четвърто дете е било по някакъв начин обект на насилие и тормоз през последните 12 месеца, очевидно имаме проблем.“

Вторият важен елемент според нея е смисълът.

„Второто нещо е, както Нели каза, трябва да има смисъл. Ако децата не намират смисъл, те няма да искат да бъдат в училище, независимо дали им размахваме пръст, им наливаме добродетели и религии в главата или каквато друга текуща идея е хрумнала на някого.“

Брестничка постави акцент и върху необходимостта от повече общуване.

„Смисъл е всъщност заедност. Защото огромен проблем в нашата образователна система е, че ние непрекъснато обясняваме кой е виновен. Виновни са родителите, че не се грижат за децата. Виновни са учителите, че не са достатъчно подготвени. Не знам кой още е виновен. Директорите, самите деца – пак те са най-виновни от всичко.“

„Тях ще ги оценяваме, ще ги бием, ще ги тормозим и така. Аз мисля, че е крайно време да се съгласим, че има един мандатоносител, който се нарича Министерство на образованието, което има нужда да потърси много широк консенсус и да потърси подкрепа в това как тази система всъщност да може да подкрепя децата така, че да станат тези успешни, можещи и знаещи възрастни.“

Нели Колева: „60% от учениците не се справят с най-базовото ниво на грамотност“
В разговора беше поставен и въпросът за резултатите от PISA. Данните показват, че около 60% от 15-годишните български ученици са под базовото равнище по четене с разбиране.

„Много образователни системи са решили този проблем и са изживели своя ПИЗА-шок, така наречен, преди десетилетия. Това са най-низките резултати на българските ученици, откакто се проследява ПИЗА в България“, каза Нели Колева.

Тя обясни и какво всъщност измерва изследването.

„Изследването и функционалната грамотност са степента, в която придобитите в училище знания на практика ни дават възможност да решаваме и да се справим с задачи от своето ежедневие, на по-ниско до по-високо ниво, и 60% от учениците не се справят с най-базовото ниво на грамотност.“

По думите ѝ това може да се превърне в сериозна пречка пред бъдещата реализация на тези деца.

„Това, разбира се, ще постави бариери пред по-нататъшната им реализация. Това са хора, които пълноценно не могат да участват нито в по-нататъшния образователен пазар, нито в пазара на труда.“

Колева посочи и една от основните причини за резултатите.

„А защо се случва това? Най-общо казано и най-просто казано, защото това, което децата учат в училище, е неадекватно на това, което им трябва, за да бъдат успешни в бъдеще.“

„И сега то звучи много по-просто, отколкото е на практика, но когато тази пропаст между това, което учим, и това, което използваме, се затвори, но тя не може да се затвори в един момент. Тя трябва да еволюира с нуждите, разбира се.“

Според нея образователната система трябва постоянно да се адаптира към променящата се реалност.

„Първо, е дълъг процес и второ, сега реалността няма да изчака българските 15-годишни да си наваксат. Тя ще продължи да се развива.“

Затова според Колева е необходимо обучението да бъде по-практично и свързано с реалния живот.

„И затова всеки процес, както казахме и тук, който ориентира преживяването на учениците в училище към наистина практичност, към това, което е смислено и важно за ежедневието и за планувата стандартизация, ще затваря тази пропаст.“

Албена Йотова: „Виждам голям шанс за промяна именно в новите технологии“
Разговорът премина и към ролята на изкуствения интелект и новите технологии в образованието.

„Те се ориентират към новите технологии. Много децата, за жалост, използват така наречения изкуствен интелект вече за... За да мисли вместо тях. Това е по-големият проблем, според мен. Не се използва по правилния начин“, каза Йотова.

Тя обаче вижда в технологиите и възможност за бърза промяна.

„Аз бих искала да обърнем разговора и в малко позитивна посока. Последните дни чухме безкрайно много негативни коментари и наистина много взаимни обвинения.“

„В действителност тази ниска точка пак ни дава възможност да се огледаме много добре. Да огледаме нашата обща отговорност. На родители, общество, учители, училището като цяло и да видим къде са възможностите.“

„Аз виждам голям шанс за промяна именно в новите технологии. Нашият екип работи именно в такива решения. Те вече са налични и могат да доведат до много бързи резултати. Бих казала почти мигновени.“

Според нея технологиите могат да помогнат за по-точно установяване на пропуските в знанията.

„Тъй като е възможно в момента да измерим точно къде са пропуските, точно кога са започнали.“

Йотова обърна внимание и на сериозен проблем с четенето с разбиране.

„Сега за хората, които са практици в образованието, не само учителите по български език и литература, ние знаем, че децата не могат да четат. Масово в 8-и клас момчета не могат да четат. Момичетата се справят една идея по-добре.“

„Няма как те да четат сложна материя като физика, химия, биология, където се изисква не просто да се премине през учебния материал, но той да бъде осмислен, анализиран.“

„Така че за мен тези резултати от една страна са шокиращи, от друга страна са наистина една възможност за много бърза промяна и наистина има доста държави преди нас. Дори и Естония може да погледнем.“

Тя даде пример с други образователни системи, в които проблемите се идентифицират и адресират по-рано.

„Основно нещо, което те правят, е, че не допускат децата да достигнат до толкова ниска точка. Аз мисля, че ние малко сме закъснели с това, че сме допуснали деца на 15 години да са с толкова ниски резултати.“

„В други образователни системи, ако средното аритметично в даден клас е под 4, се анализира причината. Учителят носи отговорност за това нещо и се търсят решения.“

„Трябва да имаме план – какво правим в следващите 10 години?“
На въпроса дали предложенията на Министерството на образованието за промени във финансирането и атестацията на учителите са правилната посока, Мария Брестничка отговори:

„Това, което на нас много ни се иска да видим, когато говорим наистина за тази реформа, е план. Какво правим в следващите 10 години?“

„Защото всяко едно решение, независимо дали става дума за финансирането на училищата или за това по какъв начин не само атестираме, но и подкрепяме учителите.“

По думите ѝ учителите имат нужда преди всичко от сигурност и подкрепа.

„Защото учителите, с които ние от Национална мрежа за децата говорим, ни казват в най-общите линии, че имат нужда от сигурност. Имат нужда от сигурност за това, че когато те решат да изпробват нещо ново и педагогически обосновано в класната стая, те ще бъдат подкрепени.“

Друг важен въпрос според нея е въвеждането на дигиталната грамотност, изкуствения интелект, критичното мислене и социално-емоционалните умения във всички предмети.

„Учениците няма как да им кажем: оставете телефоните, заключете изкуствения интелект и никога не го поглеждайте. Напротив. Дори трябва да ги поощряваме да го ползват може би правилно.“

„Именно, но това е процес на учене, който немалка част от него минава през училище. За тази цел трябва да имаме подкрепени учители, които да могат да го направят.“

„И не по-малко важно – тези учители, освен тази прословута дигитална грамотност, да могат да подкрепят критично мислене и на последно място така наречените социално-емоционални умения. Тоест, уменията ни да живеем заедно.“

„А за да искаме това от един учител, първо трябва да имаме много системна подкрепа към самия него. А не да му хвърляме всичко и да го оставяме да се оправя сам.“

„Има много добри новини в образователната система“
Нели Колева постави акцент върху добрите примери в българските училища.

„Аз искам тук да се присъединя към това, което Албена каза. Защото има и много добри новини в образователната система и то е, че на много места ние в „Заедно в час“ това го виждаме.“

„Ние виждаме учители, които се справят с всичко това. Тоест, те са в състояние и да подкрепят емоционално своите ученици, и да се запознаят с техните интереси, и да работят прекрасно с родителите и да ги превърнат в свои съмишленици.“

„А такива примери съвсем не са малко. Явно, че не са достатъчни, но мисълта ми е, че те съществуват и това е възможно и е възможно в нашия контекст.“

Според нея именно от тези добри практики трябва да се черпи при създаването на образователни политики.

„Изключително важно е от тези добри примери всъщност да се информират и политиките, което и Мария каза. Смислените образователни политики не се правят в кабинетите на чиновниците.“

„Смислените образователни политики се информират от това, което се случва и на терен, и дават възможност на хората, които всеки ден са в класните стаи, също да им се чува гласът.“

Източник: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/da-ne-im-nalivame-dobrodeteli-v-glavata-kak-da-nauchim-decata-da-misljat-a-ne-prosto-da-zapomnjat.html?campaignsrc=clipboard