Какво трябва да знаем за колбасите?

Колкото по-високо е водното съдържание в един месен продукт, толкова по-лесно е в него да бъдат добавени различни съставки за увеличаване на теглото и подобряване на външния вид. Това каза за Радио Варна технологът и преподавател в Професионалната гимназия по химични и хранително-вкусови технологии Светлана Петрова.  

Най-уязвими към подобни практики са малотрайните месни продукти и месните заготовки, коментира за Радио Варна технологът и преподавател в Професионалната гимназия по химични и хранително-вкусови технологии Светлана Петрова. 

"Обвивката на някои сурови наденици например служи като държач на водата и малкото количество месо в нея, а това кара потребителите да "режат водата", поясни Петрова.

"В този вид колбас се слагат и добавки, които правят така че продуктът да изглежда плътен, когато е суров. При термична обработка обаче голяма част от водата изтича", допълни експертът.

"Високото водно съдържание се наблюдава и при част от прясното месо на пазара, като този процент е най-висок при пилешкото месо, следван от свинското. Говеждото месо традиционно съдържа по-малко вода. В същото време у нас липсва задължителен стандарт, който да изисква рутинно изследване на водното съдържание на месото преди преработка", каза Светлана Петрова.

Според българското и европейското законодателство производителите са длъжни да описват в етикета всички добавки и консерванти, включително тези, които имат функция за влагозадържане. 

Сериозно предизвикателство пред производителите у нас е необходимостта от по-дълъг срок на годност заради сложната логистика по веригата на доставка. Продуктите преминават през складове и търговски обекти, преди да достигнат до крайния потребител, което често води до използването на консерванти и други добавки за удължаване на трайността.

"Продуктът първо отива до централния склад, след което - до конкретния магазин в конкретния град. Така производителят трябва да удължи срока с минимум 4 дни", изчисли Петрова.