Общество

Кога започват и какво включват Великденските пости?

18 февруари 2026, 17:22
Таралеж

Снимка: Pixabay

Седемте седмици на въздържание и молитва подготвят православните за Възкресение Христово

Великденските пости през 2026 г. са най-дългият и строг пост в календара на Българската православна църква. Те представляват време на дълбока духовна подготовка за посрещането на Възкресение Христово. Постът не е само хранителен режим, а път на покаяние, смирение, молитва и вътрешно пречистване.

Кога започват Великденските пости?
През 2026 г. православният Великден се чества на 12 април, а седем седмици по-рано – на 23 февруари 2026 г. – Чист понеделник, започва Великият пост, най-строгият период от църковната година.

Преди официалния пост има подготвителни дни:

Неделя Месопустна (15 февруари 2026 г.) – наричана още Неделя на Страшния съд; от този ден се спира консумацията на месо.
Сирни заговезни (22 февруари 2026 г.) – последният ден, в който се разрешават млечни продукти и яйца. В българската традиция по-младите искат прошка от по-възрастните с думите „Прости ми“, а отговорът е „Простено да ти е“.

Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирна (Бяла) седмица и има преходен характер – позволени са мляко, сирене, яйца и риба, но не и месо. Вечерта на Сирни заговезни в много краища на България се палят обредни огньове (поклади), символизиращи изгарянето на злото и пречистването.

Колко дълго продължава Великият пост?
Великият пост трае 40 дни до Лазарова събота, след което следва Страстната седмица, така че общо въздържанието продължава седем седмици, като първата и последната седмица се считат за най-строги.

По време на поста традиционно се въздържаме от: месо; млечни продукти и яйца; риба, с изключение на 25 март – Благовещение и 5 април – Цветница; олио и вино – позволени са само през уикендите.

Духовният смисъл на поста
Според православното учение постът има две страни – телесна и духовна. Ограничаването на храната е само средство, а не цел. Истинският пост включва: по-усърдна молитва; участие в богослуженията; изповед и причастие; милосърдие и добри дела; въздържание от гняв, осъждане и празни развлечения.

В храмовете се отслужват характерни за периода служби – Преждеосвещена литургия, Велико повечерие с покайния канон на св. Андрей Критски и последованията през Страстната седмица.

Традиции и обичаи в България

Пролетно почистване – първите седмици на поста семействата извършват основно почистване на дома – символ на вътрешното пречистване.
Лазаровден и Цветница – девойките лазаруват за здраве и плодородие, а на Цветница се носят върбови клонки за благослов.
Страстната седмица – най-святото време от годината:
- Велики четвъртък – боядисват се първите червени яйца
- Разпети петък – ден на най-строг пост; вярващите минават под плащаницата за здраве и смирение
- Велика събота – последни приготовления за празника