Кирил Киров събира излезли от експлоатация летателни машини и мечтае да превърне колекцията си в музей на авиацията
Край село Болярци, на приблизително 20 километра от Варна, се съхранява колекция, в която могат да се видят различни летателни машини - от пътнически и бойни самолети до емблематични хеликоптери, отдавна спрени от експлоатация. Вместо да бъдат превърнати в скрап, те са запазени като част от историята на българската авиация. Зад събирането им стои Кирил Киров, който постепенно изгражда частна колекция с цел да съхрани авиационното наследство на страната.
Интересът му към небето се появява още в детските му години.
„От малък мечтаех за небето - да полетя. Така се случиха нещата, че не станах пилот. После мина време и така осъществих тази мечта. Изкарах курс в Пловдив. След това си взех малък самолет и с него започнах да летя”, споделя Киров в ефира на НОВА.
Край варненското село Болярци Кирил изгражда импровизирана писта, а впоследствие се заема с издирването на стари летателни машини. Търси самолети и вертолети, изведени от експлоатация, много от които са застрашени от нарязване за скрап. В начинанието получава съдействие и от представители на авиационните среди.
„Авиаторите са малко по-особена порода хора. При тях винаги им трепва сърцето, когато видят машини. Всеки дерзае и иска да бъдат запазени. Това ги радва. Помагат много от авиационните среди хора”, казва колекционерът.
Постепенно на мястото се появяват самолети и вертолети от различни поколения, сред които се открояват два легендарни съветски изтребителя - МиГ-17 и МиГ-21.
„Ще започна с военните. Единият е МиГ-17, а другият е МиГ-21. МиГ-17 е дозвуков изтребител. За който не знае, скоростта на звука е 1234 км/ч. Машината не може да достигне тази скорост, затова е дозвуков”, споделя той.
Особено трудно се оказва придобиването на пътническия Ту-134, който е сред най-впечатляващите експонати в колекцията. За него Кирил и екипът му полагат усилия в продължение на около година.
„Горе долу една година дерзахме за него”, разказва Киров.
След като машините бъдат събрани, пред колекционера предстои още по-сложен етап - възстановяването им.
„От догодина започваме реставрацията на самите машини. Първо най-вероятно ще бъдат реставрирани двата вертолета. Досега се събираха части за тях. Изключително трудно е да намериш частите, защото отдавна вече ги няма”, отбелязва той.
Кирил не си представя бъдещето на реставрираните машини единствено като част от частна сбирка. Планът му е те да станат основа на място, което да обединява хора с интерес към авиацията и да привлича и по-младото поколение. „Искам музеят да бъде като център на авиационните среди. Нека да идват и деца. Искам да възродим кръжоците по авиомоделизъм”, споделя още колекционерът.
