„Всеки път, когато държавата се меси в частния сектор, настъпва мотиката“, каза още финансистът и бивш министър на икономиката
"Данъкът върху свръхпечалбата изобщо не е антиинфлационна мярка. Много неща, които чувам от властта, нямат връзка с реалността – по-скоро са техните желания“.
Това заяви финансистът и бивш министър на икономиката Николай Василев пред БТВ в коментар за подготвяните данъчни промени за 2027 г. Сред предложенията на финансовото министерство е 33% данък върху определената като „свръхпечалба“ за 2027 г. на банки, застрахователи и презастрахователи, големи търговци на храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Предлага се още увеличаване на ваучерите за храна до 200 евро, 7% данък върху тях, поетапно увеличение на данъчните оценки на имотите, както и по-високи данъчни облекчения за семейства с деца. По думите на Василев подобна политика не трябва да бъде представяна като антиинфлационна.
„Всеки път, когато държавата се меси в частния сектор, настъпва мотиката“.
Василев даде примери с ограничения върху износа на пшеница, електроенергия и петролни продукти, които според него показват как държавната намеса може да има обратен ефект.
„Когато започна войната в Украйна, почти спряхме износа на пшеница. България е голям производител и износител и печели пари от това. Тогава цените на световния пазар бяха рекордно високи и ние забранихме на земеделците да изнасят зърното. България вероятно загуби около един милиард лева приходи от това“.
Като втори пример финансистът посочи предложенията за ограничаване на износа на електроенергия, а като трети – забраната за износ на петролни продукти.
„И сега България е голям производител на нефтопродукти. Защо правителството да забранява износа на петролни продукти и да печели? Защо да ги забранява? И падна цената на дизела в страната ли? Не, разбира се“.
Василев определи предложеното допълнително облагане като сериозна промяна в данъчната политика.
„Ако някой има още съмнение дали това правителство е ляво или дясно, ето ви най-лявата мярка от десетки години насам – да ни вдигнат данъците“.
По думите му управляващите са обещавали да запазят пропорционалния модел на данъчно облагане.
„Стотици пъти обещаваха, че няма да вдигнат данъците. Веднага ги вдигнаха, както аз се опасявах през цялото време“.
Той използва израза „геометрично прогресивна България“, с който критикува увеличаването според него на дълга, дефицитите, бюджетните разходи и данъците. Финансистът предупреди и за възможността в бъдеще да бъде увеличено облагането на физическите лица.
„Моята мечта е да завършим този мандат без да ни вдигнат данъците на физическите лица. Но не мога да ви го обещая, да не се изненадате после“.
Василев коментира аргумента на финансовото министерство, че печалбите на банките са нараснали значително през последните години.
„Кой казва какво е нормална печалба? Аз съм против. Като икономист с няколко десетки години практика и много университети ви казвам, че в целия си живот не съм разбрал какво е това нещо като нормална печалба или справедлива печалба“.
Според него в отворена пазарна икономика бизнесът трябва да има възможност да реализира печалба, като плаща данъци и осигуровки.
„Всеки български и чуждестранен гражданин да прави какъвто бизнес иска, с цел да реализира по-добри резултати, по-добри печалби и да си плаща страхотни данъци и осигуровки в България“.
Той отхвърли и тезата, че приходите от новото облагане могат директно да бъдат „закачени“ към определени социални разходи.
Василев подчерта, че не всички предложения на финансовото министерство според него са погрешни. Той подкрепи идеята прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен от 51 130 на 75 000 евро. Финансистът заяви, че подкрепя и данъчните облекчения за деца и семействата.
„Аз съм за данъчните облекчения за детско развитие, за детските помощи и дори за много, много по-дълбоки мерки за демографска политика, каквито няма и не чуваме“.
Според него обаче трябва да се види какви средства реално ще бъдат заложени за демографска политика в бюджета. Василев коментира и предложението максималният месечен размер на ваучерите за храна да бъде увеличен до 200 евро, но върху тях да се въведе 7% окончателен данък. При ваучер от 200 евро след облагането работникът би получил 186 евро.
„На мен не ми харесва, че някои за една седмица въвеждат две нови ставки. Досега имаше ставка 10. Сега има ставка 7 върху нещо и 33 върху друго. И утре ще си играем: 27, 42“.
По думите му България се отдалечава от опростена данъчна система.
„От красивата и елегантна, проста българска данъчна система тръгваме към един хаос, данъчен хаос“.
По отношение на планираното увеличение на данъчните оценки на имотите Василев зае различна позиция. Предложението е оценките да се увеличат с 30% през 2027 г., с 35% през 2028 г. и с още 35% през 2029 г., което според представените от властта разчети ще доведе до удвояване спрямо базата от 2026 г.
„Тук съм на страната на управляващите в смисъл, че след като към 20 години не са актуализирани данъчните оценки, трябва да се актуализират и то много повече, отколкото го правят“.
Василев предупреди, че поетапното увеличение може да доведе до нови политически спорове и отлагане на следващи етапи.
„Догодина и по-догодина пак ще загубим няколко седмици да коментираме поредното увеличение на данъчните оценки и много е вероятно то да бъде отложено или отменено“.
